Било много отдавна, в ония времена, когато Господ ходел всред хората. Един ден му дотежало да се разправя с хорските дела и намислил да си намери помощник. Чудел се как да го изпита във вярност и наумил. Наклал огън до небето и събрал всички ергени. Когато огънят станал на червена жарава, рекъл: „Който влезе в огъня с боси нозе и ми поиграе по жаравата, той ще ми стане помощник!" Гледали ергените живата жар и не се решавали да се събуят. Но се намерил един смелчага, името му било Костадин, влязъл бос в огъня, играл в огнената жарава и нищо не му станало. Него взел Господ за помощник.Минало година време и на Костадин му се приискало да се ожени. Господ кандисал и, за да му избере достойна невяста, подложил момите на същото изпитание. Мома Елена играла боса в огъня и Бог благословил този ден да носи името на двамата - Костадин и Елена. Оттогава българите играят нестинари.
от "Празниците на българите в легенди и предания"
Утре се пада тази година и Спасовден, който е подвижен празник. Според народните поверия, тая нощ болните ходят да спят на росенови поляни и носят дарове, ако искат да ги излекуват самодивите.
Живи и здрави да са всички утрешни именици, пожелавам отсега, защото утре, докато пристигна, сигурно ще сте на третата ракия! Весел празник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Нестинари"
Публикуване на коментар