Надявал се бе ...

Надявал се бе, че ще мине без есен.
Изведнъж – сняг. Аскетично и бяло. И точността на студа.
От днес малкото ще има повече смисъл,
а голямото ще се бори да оцелее.

Нека всичко да свърши. Стига с това
продължаващо с месеци капане на листата,
с това разсипническо разопаковане,
от което ти иде да закачиш листата обратно на клоните.

Надявал се бе, че ще мине без дъжда,
под който от часове градината втасва така,
че само миг слънце трябва, за да засъска ...
О, къде ли е времето, когато всичко отминаваше леко
и не трябваше толкова дълго да трае!

Херман де Конинк

А аз се надявах на още малко лято. Защото не ми стигна въобще, почти не усетих, че го е имало. Затова сега тоя дъжд не само, че не ми създава никакъв уют, ами ми лази и по нервите.
Беше импулсивно, простете!

Публикувано от

0 Response to "Надявал се бе ..."

Публикуване на коментар