Вчера Мария се оплака, че не разбирала диалекта на приказката за пшеницата и ръжта. Явно, че колкото и да ги харесвам в автентичния им вид, се налага да ги осъвременявам.
Ето още една от същата книга ("Животът на източнотракийските българи" на П.Маджаров), която ме разсмя. Осъвременена. :)
По време на турското робство керван от катъри карал събраните в сребро и злато данъци. Когато минавали моста на Велека, дошъл порой и отнесъл стражата и катърите с парите. Като се отляла водата след пороя, местни селяни намерили самарите в блатата край Кости и Бродилово.Оттогава, придойде ли Велека, все ходят да търсят покрай нея самари със злато, но Велека всеки път самари не носи.
Жив фразеологизъм!
Та, ако сте планирали да прекарате отпуската си по Южното Черноморие в търсене на съкровища, я по-добре идете на плаж, вместо да ви хапят комарите по блатата. :D
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Велека всеки ден самари не носи"
Публикуване на коментар