Зорът бяга по-бързо от службата

Влязох в Читанка да проверя има ли "Амок" на Ст.Цвайг. Чудна работа, от целия интернет блика амок на талази, само в Читанката го няма. Но понеже си е един "юзър френдли" сайт, любезно ми подаде други налични заглавия, съдържащи това букворедие, сред които и една стара книжка за Самоков. Като страстен любител на антикварните книги от една страна и на краеведската литература от друга, се зачетох и попаднах на тая история:

И до днес в града се разказва случката с един ангариен селяк, който задигнал няколко къса желязо от видната, скътал ги в потурите си и решил скришно да се отдалечи, но бил забелязан от вардиянина и трябвало да подири спасение чрез бягство. Насреща се изпречила широка и дълбока вада, но в страха си селянинът намерил сили да я прескочи, докато неговите гонители се спрели на брега. По-късно го заловили и отвели пред бея-собственик.
— Колко желязо бил укрил в потурите си? — запитал беят.
— Към десет оки — отвърнал вардиянинът.
— И с тях ли прескочи вадата, бе проклетнико? — обърнал се беят към селянина.
— С тях, господарю! — дошъл отговорът.
— Ха върви си тогава с добро, пък и желязото задръж, щом си бил толкова ербап!

из "Самоков" от Асен Христофоров

Напомни ми друга подобна история от тези на Христо Пелитев, които обещах да ви преразказвам от време на време:
Един беден селянин, който нямал пари да купи дърва за семейството си, влязъл да сече в общинската гора. Съзрял го пъдарят и а-ха, да го сгащи, но сиромахът си плюл на петите и хукнал да бяга. Ядосал се пъдарят, че го изтървал. Заканил се, че, ако трябва, девет дена и девет нощи ще го гони, но ще го улови. Гонил го, но не го хванал. Защото още оттогава зорът бяга по-бързо от службата.

Публикувано от

0 Response to "Зорът бяга по-бързо от службата"

Публикуване на коментар