Простеният не прощава

Две скъпоценности изскочиха от нашия таван – две книжки от серията "Библиотека Стършел" на дългогодишния издател на вестника Христо Пелитев. Той има прекрасни "приказки, басни и притчи за хора и животни, богове и юди, апостоли и светии". Особено харесвам приказките му за светиите. Мисля, че само една съм ви разказвала досега, как станали жълтия и лилавия минзухар – "Цъфне ли кърпикожуха". Първоначалният ми импулс беше да ги сканирам и да ги кача в библиотечката. Но авторът почина миналата година и още дълго ще са обект на авторско право, опасявам се, че може да има възражения, затова от време на време ще ви ги преразказвам.

Един човек хванал крадец на бостана си. Вързал го и решил за наказание да го преведе на въжето през цялото село, за да не си и помисля да краде отново. Крадецът почнал със сълзи на очи да го моли да не го излага.
– Деца и внуци имам, – проплакал той – не карай и тях да плащат моята грешка.
– Да си мислил за това преди да влезеш в бостана ми – рекъл стопанинът. – Защо го направи?
– От лакомия, братко. Да речеш, че нямам бостан – имам. И дините повече и по-големи от твоите. Сам не знам защо се полакомих. Ела и си набери от моите колкото искаш, само ми прости.
Размекнал се стопанинът и го развързал.
– Не ми трябват дините ти – казал той на крадеца. – Само не прави така отново, защото прошка втори път няма да има.
Крадецът почнал да сипе благодарности и помолил:
– Дай ми въжето. Ще го закача вкъщи на видно място, да ми напомня за грешката, дето сторих.
Взел въжето и се навел уж да целува ръка на благодетеля си. И като му хванал ръцете, вързал ги. Повел го през селото и навсякъде разправял, че е хванал тоя човек да краде в бостана му. Набеденият плачел и разправял каквото си е било, но никой не му вярвал. Само майка му, която го познавала добре, разбрала, че казва истината.
– Занапред ще знаеш, синко, – рекла му тя, – простеният не прощава.


Публикувано от

2 Response to "Простеният не прощава"

  1. B says:
    27 юли 2013 г. в 0:30

    Авторът трябва да е минал през доста патила, за да извлече есенцията им в подобна притча. За наша радост по света се случват и диаметрално противоположни случки; дори и Виктор Юго има отношение по темата с героя си Жан Валжан. :)

  2. Gloxy-Floxy says:
    27 юли 2013 г. в 9:10

    За личния му живот нищо не знам, само схематично за кариерата. Доста от историите му звучат сякаш са по мотиви от народни приказки, но само в една е отразено да е наистина така. Инак предполагам стила заблуждава. Но, както и да го погледнеш, си е майстор. Много го ценя. :)

Публикуване на коментар