Притчите

Казват, че я нарекли така, защото я изтезавали с огън за вярата. Но на мен повече ми харесва да си мисля, че е защото според нашия фолклор е слънчовата жена.

Народната песен (която горещо ви препоръчвам да прочетете в пълен текст заради трогателното съдържание и мелодичния стих) разказва, че майка и – Домна царица – отишла да моли слънцето за билка за зачеване. Обещала му, роди ли момиче – за него да е, роди ли момче – за нея да е. Набрало и слънцето билка и Домна царица заченала и родила момиче – света Марина. Крила го девет години у дома, да не го вижда слънцето, да не и го отнема. Но слънцето пратило змеица да я подмами, че бие черква. Тръгнала Домна за черквата и заръчала на Марина да не излиза от къщи, че да не я грабне слънцето. Но я повикали дружки да идат за вода, забравила Марина майчината заръка и слънцето я отвело на небето.

Апокрифното и житие (или поне за такова го обявил някой си папа) разказва не по-малко интересна история. Марина, която приела християнската вяра, отказала да се подчини на бащината воля да се омъжи за езически велможа. Отхвърленият годеник я затворил в тъмница. И все едно малко и били бедите, в килията се явил и дяволът да я измъчва. Първо се превъплътил в дракон и я погълнал, но в стомаха му тя започнала да се моли, направила кръстен знак и той се пръснал. Нападнал я отново в тривиалния си образ, но тя напипала на пода на килията меден чук и му хвърлила един хубав бой. Трети път го победила в словесен двубой. Курназ момиче! :)

Честит празник на всички, които носят това хубаво име!