Легенда за първия град

Малко е заблуждаващо заглавието, иде реч за първия град след потопа, но всяка нация дърпа чергата на историята, бивала или небивала, към себе си. :)
Та, като казах снощи "Ереван", попаднах и на много приятни, романтични и най-важното (за уеб) – кратки, арменски легенди. Ето една от тях:

В първия безоблачен ден от Всемирния Потоп праведникът Ной се обърнал към слънцето и видял искряща под лъчите на слънцето снежна повърхност. Това бил върхът на планината Арарат. Натам отправил Ной своя ковчег и корабът с пътниците се прислонил до снежния връх. Сто и петдесет дни наоколо се ширел единствено безбрежен океан. Но ето, водата започнала да отстъпва. Някой от спътниците на Ной надникнал от ковчега и възкликнал: 
"Ерева анд!" – което означава: "(Про)вижда се там!"
Ной със семейството си се спуснал от планината и вървял по камъните  към мястото, което "се виждало там". Пред очите им се открила възхитителна гледка – зелена долина, къпеща се в златото на слънцето. Тревите тръпнели в очакване на новия живот. И първото, което направил Ной, стъпвайки на тази земя, било да посади лоза.
Минали столетия и в тази живописна долина в подножието на планината Арарат се разгърнал един от най-вълшебните градове на света – Ереван.

Публикувано от

0 Response to "Легенда за първия град"

Публикуване на коментар