Приказка за Безгласните букви

Сама се питам, сама си отговарям. :D

Имало едно време в българската азбука две Безгласни букви - Ер Голям и ер малък. Ще попитате какво работели тия букви и как така били Безгласни? Работели каквото всички букви, а именно да спазват Правилата за Правопис. Специалната работа на Безгласните била да стоят в края на думите и никой да не ги произнася. Ей така, например:

Кой го измислил и кога го е въвел, едва ли някой още си спомня, но нашите Безгласни си седели в края на думите и чинно си вършели работата - да си мълчат. И това продължило доста време, защото, откакто създали Азбуката, България била по-дълго поробена, отколкото свободна. А във времена на робство именно писмената пазели и съхранявали Вярата и Националната Идентичност. И макар повечето българи да били неграмотни, ги смятали за свещени, дълбоко ги уважавали и им се прекланяли. И в такива времена на никой, даже и на грамотните, не му идвало на ума да ги реформира.
Но дошъл ден, в който България се освободила от чуждото влияние (казах ли го по европейски?!) и грамотните граждани, като се усетили свободни, веднага го ударили на слободия. Сменяли се правителство след правителство и понеже сигурно нямали какво друго толкова важно да уреждат, се нагледали в правописа и започнали да го преправят, уж за по-лесно, та да могат повече граждани да се ограмотят. Знаете, че правителствата винаги правят реформи за доброто на народа. И нашите две Безгласни ги сполетяло това:
– в проекта на правителството на Стамболов
Буквите ъ и ь се изхвърлят в края на думите, например човек, стол, кон, сол, радост. Буквата ь изобщо отпада от азбуката, понеже вътре в думите като знак за мекост се въвежда i , например актiор, Колiо
–  в проекта на следващото правителство, когато министър на образованието бил Константин Величков
в края на думите да се запази употребата на ъ и ь
После оцелели в течение на още две правителства, докато през 1921-ва не наредили:
изоставяне на буквите ъ и ь от азбуката (отпадане в края на думите и заместване с други букви в други положения);
На горките Безгласни свят им се извивал.
– Бате,  – проплакало един ден ер малкото, – тая работа, да си Безгласна буква, не си е работа! На маймуни ни направиха! (Не, не на кльомби, тогава още нямало интернет, на маймуни от зоопарка.) Давай, бате, да се опитаме да се наместим между другите, преди да са ни затрили съвсем!
Така и направили. Ер Голям заложил на Гласността. Когото и да срещнел, се здрависвал високо и Гласно с:
– Ъъъъ ...
И тъй като и не малко представители на човешкия род постъпвали по същия начин, докато и ако въобще намерят какво друго да кажат и въпреки което били направили прилична кариера, Ер Голям се интегрирал без никакъв проблем сред Гласните. Още повече и преди изпълнявал между тях някои ограничени функции и познавал средата.
Ер малкото предприело друга тактика. Започнало на всичко да отговаря с "напълно съм Съгласна!". Без значение дали го питали: "Извинете, Вие каква буква бяхте?" или го поглеждали с недоверие:"Ама Вие не бяхте ли Безгласна буква?", то се усмихвало смирено и винаги казвало: "Напълно съм Съгласна!" Капка камъка пробива! 
Хитри излезли тези Безгласни. То хубаво, че били словослагани из каква ли не литература, та да извлекат животоспасителния извод: "Конформизъм  =  Оцеляване!"
И така българският език си останал без Безгласни. В други езици още ги има. Седят си в края на думите, надуват се аристократично и си мълчат, което им е работата в крайна сметка. Традицията ги пази, пък и там всеки си има роля в обществото. Тук не става. Или си Гласна (които са малко), или си Съгласна (които са повече). Безгласните ги правят на маймуни, докато ги ликвидират съвсем. Само  приказката им останала – Безгласна буква – седиш си най-накрая и хич никой не те чува, демек!




Публикувано от

0 Response to "Приказка за Безгласните букви"

Публикуване на коментар