Баба Марта и косът

Минал Малък Сячко. Дошла баба Марта. Седяла день, седяла два, гряйнало слънцето. Стоплило се врямето. Зела баба Марта патерицата и тръгнала да се разходи. Чула, че косът свири и отишла пре него. Гледа косът гради гняздо. Рекла му: „Како правиш, косо?” „Ой, Марто, Марто, посери парто, гняздо си правя! Вчера бакю се ожени, утре я ше се женя!” — пресмял се косът на баба Марта. Тръгнала си баба Марта ядна и сърдита. Дорде си стигне в къщи носът хи зел да свири. Задухал студен вятер, зафърчал сняг на парцале и сичко се поледило. Поледил се и косът в гняздото.
Станала пак баба Марта, зела патерицата и пак тръгнала низ горъта. Минала оде косът. Гледа го, че трепера от мраз и мълчи. „Како правиш, Косо?” — рекла му баба Марта. „Остави се, хажи Марто, вчера умря бакю, неска я ше умра!”
 
П.Маджаров, "Животът на източнотракийските българи"
 
:) Всичкото което иде да рече, че се почна женският месец! И не бива да ни засягате ни на възраст, ни на външност, ни на възможности, че да не тракате с клюнове по гнездата. :)
Денят е рядко красив, дано и такъв да си остане!
Добре дошла, бабо Марто! А на вас да ви е честита! Слагайте си мартеничките и срещайте пролетта! :)

Публикувано от

0 Response to "Баба Марта и косът"

Публикуване на коментар