Нечакани гости

Малко драматично, но ... може и да е вярно. :)

Чукане по вратата ...
- Кой е?
- Това съм аз, Любовта ...
- Но аз не съм те викал! Върви си!
- Нима не си ме очаквал?
- Не сега. Току-що се нанесох тук. Трябва да се устроя, да си намеря място в живота, да разбера какво искам и ...
- Но ти може утре да умреш!
- Никой не знае кога ще умре! Чувствам се нормално и въобще не се каня да умирам.
- Тогава ще умра аз!
- Що за глупости?! Ти не можеш да умреш - ти си чувство, понятие, дилема. Идваш и си отиваш, когато ти хрумне, но не можеш да умреш! Така че - върви си! Ела после!
- Прощавай!
По-късно. Чукане по вратата ...
- Кой пак е там, а?!
- Стягай се, дойдох за теб!
- Кой, по дяволите?
- Смъртта, твоето време дойде.
- Но как, аз съм още млад и ...
- Без любов вече си мъртъв!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

0 Response to "Нечакани гости"

Публикуване на коментар