И феите са жадни за съпружеска любов

Етикети: , вторник, 30 октомври 2012 г. 16:12

Една китайска легенда, която по-късно се превърнала в анекдот.

Донг Янг живял по времето на китайската династия Хан. Макар и от изключително бедно семейство, той бил много предан син. Когато баща му починал, нямал пари да го погребе. Затова се продал като роб срещу пари, с които да отдаде последна почит на баща си, за времето, докато изплати дълга си.
Една небесна фея забелязала това и помолила Небесния император за разрешение да слезе на земята и да му помогне. След като получила позволение, слязла на земята и се омъжила за бедния Донг Янг. Съпругата излязла изкусна тъкачка, което не е чудно, защото тя била именно феята на тъкането. Натъкала много, прекрасна коприна, която успели да продадат скъпо. И скоро Донг Янг бил освободен от задълженията си.
Прибрали се в дома си и тогава феята признала на мъжа си истината, че е пратена на земята, за да му помогне и е време да се прибира на небето. А когато се завърнала там, новината, че е слизала на земята, за да се омъжи, се разпространила из небесните селения като пожар. Всички феи дошли да я видят и да научат подробности. Накрая, като станало време да се разотиват, най-главната от тях и казала сериозно: "Сестро, ако забележите други предани синове, кажете и на нас!"

Така че бъдете предани синове и може и вас да ви забележи някоя небесна фея. :D
Пък аз си съзерцавам през рамо крилцата в огледалото и с ум се боря как не съм ги забелязала двадесет и кусур години. Но за толкоз време, вземеш та забравиш и откъде си дошъл! И не, няма да отлитам още, в крайна сметка за небето има цяла вечност на разположение. :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!

Публикувано от

0 коментара

Екологична притча

Етикети: понеделник, 29 октомври 2012 г. 8:02

Не знам кога точно се е случила тази история, но при всички случаи в съвременността ...

По време на експедиция в Перуанските Анди, на границата между Боливия и Перу нашата група пътешественици срещна група учени от ООН. Те долетели в този отдалечен край на цивилизацията, за да научат индианците кечуа и аймара на по-ефективно земеделие. Полята на потомците на древните маи са разположени по отвесните планински склонове на височина до четири хиляди метра. Затова борбата с природата за реколта от сладка царевица или пшеница даже трудно може да се нарече земеделие. Използва се всяко свободно кътче земя, терасира се, а като се има предвид и че на тази височина има недостиг на кислород, разбираш, че това са мъжествени хора, несвикнали да чакат милост от природата. Какво било изумлението на учените, когато на предложението им да използват торове и изкуствени препарати индианците казали твърдо "не". А дословно:
"Ние отглеждаме тук храна вече 5000 години. Тази земя е била благосклонна към предците на нашите предци и ние сме и благодарни за това. Няма да използваме вашите химикали, защото плодовете на земята ни, които изникнат след това, ще бъдат много тъжни."
Колко ни порази това е трудно да се предаде с думи. Но започнахме да забелязваме подобно отношение навсякъде наоколо: хванал си риба - кажи "благодаря" на реката, отсякъл си дърво - посади ново. Разбирането за това, че природата с нищо не ни е длъжна и само взаимната размяна се явява естествена и честна, беше не само в кръвта на тези хора, а и във въздуха наоколо.

А у нас, мисля си, самата земя отдавна е тъжна, а въздухът ..., е, поне още е безплатен ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!


Публикувано от

0 коментара

Пъзел "Български пословици и поговорки"

Етикети: , неделя, 28 октомври 2012 г. 12:02

Това е съвсем детско по съдържание, но пък е много забавен формата. :)
Един от бутоните се оказа нефункционален в случая, нямаше как да го махна, затова съм го маркирала като "безполезен". :)

Unable to display content. Adobe Flash is required.

Публикувано от

2 коментара

В единствената сутрин, в която можех да се наспя ...

Етикети: 7:33

... призори ме събуди Вятърът,
който се опитваше да ми открадне прането.
Навън Лятото и Зимата танцуваха  танго,
докато  Есента се чудеше
кого от двамата предпочита за партньор.
Опитвайки се да си удавя главоболието
в чашата с кафе,
видях през прозореца уникална гледка:
зелената корона на тополата
върху бял облак
на синьото небе,
което ме накара да не съжалявам (чак толкова),
че не успях да се наспя в единствената сутрин,
в която можех.
Облаците все още са красиви,
отивам да флаш-о-творя (мрънкайки) ...
Преместихте ли си стрелките на часовника?


Публикувано от

0 коментара

Тест "Фразеологизми"

Етикети: , събота, 27 октомври 2012 г. 18:52

Проучвам възможностите на една програма и това е първият резултат от упражненията ми. :)
Ако ви е интересно, превъртете го, не е дълъг. Не очаквам да затрудня порасналите, децата обаче са много зле с фразеологизмите, а те излизат на куп изпити.

Забавлявайте се!
P.S. Отстраних някои неточности и пропуски в надписите на бутоните, но ако излизат още някакви съобщения на английски, моля да ме информирате.

Unable to display content. Adobe Flash is required.

Публикувано от

2 коментара

Любовта побеждава и най-силните

Етикети: , 8:49

Leo Amatorius
Изображение от flickr

Влюбеният лъв 

Лъвът се влюбил в красива девойка и поискал да я вземе за жена. Родителите и не знаели как да му отговорят. Те не искали да дадат дъщеря си на лъв, но в същото време се страхували от него.
- Ти си твърде могъщ, а нашата дъщеря е нежна - казали те на лъва. - Страхуваме се да не я нараниш с острите си нокти и страшните си зъби.
Лъвът бил толкова влюбен, че позволил да му изрежат ноктите и да му извадят зъбите. Но когато се явил отново за ръката на девойката, родителите и просто му се изсмели.


Публикувано от

0 коментара

Забелязваме ли красотата в ежедневието

Етикети: петък, 26 октомври 2012 г. 20:05

Като прочетох заглавието на новината за концерта, веднага се сетих за притчата/експеримента. На мен лично ми доказва единствено нещо, дето и без това си го знам - че светът е просмукан от суета. Но пък каква ми е работата  да споря с "Вашингтон пост"?! :)
Ако историята е минала през новините, моля да ме извините, не ги гледам.

САЩ, Вашингтон, станция на метрото. Хладно януарско утро.
Вече около 45 минути неизвестен цигулар свири едно след друго шест произведения на Бах. За това време покрай него преминават около две хиляди човека. Повечето от тези хора бързат за работа. 
На 3-тата минута някакъв мъж забелязва музиканта. Забавя ход за малко и после отново забързва.
На 4-тата минута: Музикантът най-накрая заработва първия си долар. Някаква жена без да спира го хвърля в шапката му.
На 6-тата минута: Някакъв млад човек се спира да послуша, като се обляга на стената. След известно време поглежда часовника си и продължава нататък.
На 10-тата минута: Тригодишно момченце се спира да погледа цигуларя, но майка му го дръпва за ръката. Тръгвайки, то се обръща назад, но майката отново го подканя да побързат. По подобен начин се държат и няколко други деца, но родителите им, без изключение, не им позволяват да спрат.
На 45-тата минута: Музикантът все още свири. За това време са се спрели да го слушат за малко шест човека, а около двадесет са му хвърлили пари, без да забавят ход. Заработил е 32 долара.
След 1 час: Цигуларят престава да свири и настава тишина. Никой не забелязва това, аплодисменти няма ...

Никой не разбрал (според някои версии само една жена го разпознала), че цигуларят бил Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изпълнил едни от най-сложните произведения създавани някога на цигулка за 3,5 милиона долара. Два дни по-рано изнесъл концерт пред препълнена зала в Бостън. Билетите стрували средно по 100 долара.
Неговото изпълнение в метрото било организирано от вестника "Вашингтон пост" като част от социологичен експеримент, който целял да установи забелязват ли хората красотата в ежедневието, могат ли да разпознаят таланта при необичайни обстоятелства.


Публикувано от

0 коментара

Димитровден

Етикети: 7:30

Честит празник на всички именници!

Според една песен на небето се провинили свети Димитър и свети (архангел) Михаил. Те допуснали да изгори Света гора и господ наредил да ги затворят в тъмницата му. Празниците и на двамата светци се празнуват в късна есен. След затварянето им настъпили големи бедствия в началото на зимата: тежки мъгли и слани и съпровождащият ги неизбежно глад. Народът си представя подобно на езическите богове светците в роднински връзки помежду си. Света Петка и света Неделя били леля и тетка на двамата затворници. Знаем, че в действителност те нямат нищо общо помежду си. Те помолили господ да пусне провинените, защото иначе всичко щяло да изгине. Господ обаче не се съгласил. Тогава те се обърнали към божата майка да използува влиянието си пред сина си и да освободи затворниците. Господ се съгласил и отговорил: 
Леле мале, леле стара мале, 
у тебе са ключовете!
Та отключи тъмницата,
та отпусни свет Димитър. . .
Така ключовете от божия рай или черната земя, където са мъртвите и където господ е затворил двамата светци, се намират пак в ръцете на Богородица, която за народа играе ролята на подземна богиня, каквато е Персефона. Света Петка и света Неделя са от нейното небесно обкръжение. С разрешение на бога те пускат двамата светци и мъглите спират, ледовете се стопяват, времето се оправя и по земята всичко започва да се развива. Затварянето на светците се свързва с появяването на бедствията, освобождаването им — със събуждането отново на природата.

В друга песен свети Иван се оплаква на бога, че някой му откраднал златния кръст — атрибут на кръщението. Крадецът се оказва пак свети Димитър. Народът не иска да прости на този светец покровителството на византийската войска в Солун и борбите с българите, описани в неговите «Чудеса». Свети Димитър е изправен пред съд и свети Иван кани светците:
та отиде сред земята 
на могилка, че извади 
меден кавал, та засвири 
на милина, на сбирщина.
Събрали се светиите,
съдили го строга съда,
осъдили свет Димитър,
хвърлили го в джендем земя.
По земята отново настъпил глад. Господ повикал свети Иван и му дал ключовете да пусне на свобода затворника. След освобождаването на светеца природата отново се събужда.

Иван Венедиктов, "Златният стожер на прабългарите"

Публикувано от

2 коментара

Птицелов

Етикети: , , сряда, 24 октомври 2012 г. 8:17

(детски терапевтични приказки и притчи)

Един птицелов взел мрежата си за птици и отишъл в гората. На една поляна зърнал две птици с чудни пера - едната спокойно кълвяла тревички и зрънца, а другата стояла на пост. Тя видяла птицелова, надала вик на тревога и двете птици литнали.
Птицеловът решил да ги надхитри. Той имал много птичи пера вкъщи. Залепил ги по себе си. Отишъл на поляната. Сега била на пост другата птица. Тя го забелязала: каква птица с мрежа за птици ?! Надала вик на тревога и двете птици пак се спасили.
Тогава птицеловът оставил на поляната едно пъстро шарено стъкълце и се скрил зад близките дървета. Долетели птиците. Едната видяла стъкълцето и го посочила. Другата сложила крака си върху него. "Стъкълцето е мое! Аз го видях!" - казала едната. "Мое е! Аз първа го докоснах!" - казала другата. Скарали се птиците. Настръхнали една срещу друга.
Птицеловът се приближил и хвърлил мрежата си над тях. Сложил ги в клетка. Продал ги на птичия пазар. А стъкълцето ми даде на мен, та да ви разкажа тази приказка.

Атанас Павлов


Публикувано от

0 коментара

Тост-притчи за мъжете (ъпдейт)

Етикети: вторник, 23 октомври 2012 г. 19:13

Имало едно време една принцеса, на която и било време да се омъжи. Само че била твърде умна, зряла и отговорна и точно това и бил проблемът. Защото си давала ясна сметка за качествата, които трябва да притежава един бъдещ цар, за да управлява успешно царството си, а те не са малко. Успешният кандидат, разбира се, трябвало да бъде смел и мъжествен, което било по-лесната част от нещата, но трябвало да бъде и предвидлив стратег, а също и умел мениджър и финансист. Иначе каквито и съветници и министри да се навъртат наоколо, ако не ги наблюдава вещо око, палати и богатства могат да се стопят точно толкова бързо, колкото в "Аладин и вълшебната лампа". Или пък никога да не се появят, ако е от някое по-скромно царство и тя да царува над един народ, измъчван от недоимък.
Принцесата имала много достойни кандидати, но все поклащала глава "знам ли, знам ли" и не я карало на сериозни решения, докато един ден не се появил принц, който успял да и грабне ума и душата със сърдечността си. Той имал много качества, но не го бивало особено във финансовите магии и мениджмънта. На принцесата много и се искало да приеме ръката му, защото сърцето му ясно, че вече била приела, но и се тревожела за това, което не е умеел, а още повече за това, че не го смятал за важно. Тя седнала в царската градина с една везна и се потопила с теглилките в дълбоко мъдруване - ако прибавим на лявото блюдо това, а махнем от дясното онова ... Принцесата мислела, и мислела, и направо щяла да и се пръсне главата. Слагала, отнемала и все не се доближавала до окончателното решение.
... Докато един ден принцът не долетял в градината на белия си кон, запушил и устата с целувка, метнал я на коня и отлетял.
Вдигнали сватба и живели дълго и щастливо до края на дните си, защото се обичали и се подкрепяли, а това, което принцът не знаел, тя му го прошепвала на ушенце. И аз бях там, и аз ... не, още не съм била, но много се надявам точно така да стане, защото моята принцеса наистина го заслужава.

Да пием за решителните мъже, които не оставят принцесите си да си трошат нежните глави с божите работи! Хубаво е, разумно е човек да е предвидлив, но браковете ги благославят от небесата, мен ако ме питате.
Наздраве! :)


Публикувано от

0 коментара

Лицата на мъжките б(л)огове

Етикети: 9:06

След като Плеядата ми от блогини се разшири значително, можем да отдадем дължимото и на мъжките б(л)ожества! :)
Започвам с първите четирима приятели, които срещнах в блоговете. Всички останали да се чувстват поканени да направят включване, като ми предоставят изображение. Подканям пак и дамите, които не са видели поста с блогините или страдат от излишна скромност.
Извинявам се още веднъж (най-вече ако има неразбрали), че не слагам линкове в тези две публикации, но за толкова много ще ме накажат от Гугъл. Такава е политиката, доколкото ми е известно. Инак би било най-правилно и хубаво ...

Влади
Кръстю
ivo - isa
Славунчо
Гост
Ник - Earendil
Николай Григоров - Shljko

Публикувано от

13 коментара

За славянското гостоприемство, Срета и Несрета

Етикети: 7:53

... или Митологичната история на един бранд

А именно на чешката бира Радегаст, защото в страница за нея прочетох тази история. :)

Радегаст е западнославянски бог на войната и военната слава. Името му се превежда като "мил гост" и може би е наречен така, защото обичал да захожда на гости и при бедни, и при богати. 
Автор: Виктор Каролков
По време на неговите гостувания често го съпровождали двете деви на съдбата. Руснаците ги наричат Доля и Недоля, сърбите - Срета и Несрета. Самите чехи не знам как ги наричат, но смисълът е ясен: първата преде нишката на щастливата съдба, а втората на нещастната.
И така, Радегаст обикалял домовете в компанията на двете славянски Мойри. И ако домакините ги посрещнели добре, им се отблагодарявала Срета, а ако не - се развързвали ръцете на Несрета. Затова славяните почитали и черпели богато всеки гост, знаеш ли боговете как ще се явят преоблечени?!

Хубав ден и умната, ако ви навестят гости!

Пък аз ще премина от славянската към блогърската митология, както съм обещала. :)


Публикувано от

0 коментара

Притча за горчицата, Дарий и Александър Македонски

Етикети: , , понеделник, 22 октомври 2012 г. 20:57

:) Кулинарните блогърки са се завихрили в разработка на рецепти за горчица, в което им желая успех, защото изключително ценя творенията и споделения им опит. В тая връзка искам да ви разкажа една стара легенда.

През 333 г.пр.н.е. персийският пълководец Дарий предизвикал заклетия си враг Александър Македонски. Изпратил му чувал със сусамено семе, което символизирало многобройността на войските му. В отговор Александър му изпратил гърне със синапено семе, което означавало: "Не сме толкова многобройни, но сме люти/горещи."
Горчицата, както е името на синапа на някои езици, не подвела Александър.


При копиране на материали от блога посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

Най-старата книга: Поученията на Шурупак (15:18)

Етикети: , 10:44

Понеже се яви някакъв кисел потребител с претенции, че нямало "поука" в романтичните приказки, моля заповядайте! Класика в жанра - притча/метафора/иносказание! На мен специално тоя откъс малко късно ми идва, дано за някого да е своевременно.

Не прави нива на пътя. Пътека не ори. Кладенец в нивата си не копай. Не си строй къща на площада.

Поученията на Шурупак (15:18)

Публикувано от

0 коментара

Малка нощна приказка

Етикети: , неделя, 21 октомври 2012 г. 22:18

Беше вечер ... Прозорецът беше отворен ... Ръмеше дъжд ...
Изведнъж на перваза ми се приземи премръзнал Ангел. Белоснежните перца на крилата му бяха мокри, а нежното му лице беше тъжно. По него се стичаха дъждинки ...
- Здравей - казах му аз.
- Здравей - отвърна ми Ангелът.
- Как попадна тук, мили? Защо летиш под дъжда?
- Това ми е работата.
- Нима ангелите работят? - учудих се аз.
- Разбира се. Нашата работа е да свързваме самотните сърца. Нима не знаеш? - на свой ред се учуди Ангелът.
- Май съм чувала ... някога ..., някъде ... А какво правиш тук?
- Толкова дълго летях. Прелетях половината свят. Толкова се изтощих. Крилата ми са мокри и тежки, а ти на всичкото отгоре ме питаш какво правя тук?! - упрекна ме той.
- Когато ми разкажеш, ще зная.
- Нося ти Целувка. От далечна-далечна страна ... От Него ...
- Къде е? Давай я по-скоро!
Ангелът оброни глава и въздъхна тежко.
- Какво има, къде е целувката?
- Вятърът я изтри.
- О! Без следа?
- Само малка част остана.
- Дай нея тогава - протегнах със смях аз ръка.
- Останалото го изми дъжда ...
- И нищо ли не остана?
- Нищо, съвсем нищо - Ангелът не смееше да ме погледне. - Не си изпълних работата, не съединих самотните сърца!
Той изглеждаше толкова нещастен и изведнъж заплака. Дожаля ми за него. Помислих малко и го попитах:
- Искаш ли да ти помогна?
- Как? - оживи се той.
- Ще занесеш моята целувка на Него. - Целунах мокрото му крило и го подканих: - Тръгвай!
Ангелът въздъхна. Тъжно погледна първо мен, после мрачното петербургско небе ... След това разпери уморените си крила и полетя ... Към далечна-далечна страна ... При теб! За да ти донесе моята Целувка ...
Аз ще остана на прозореца ...  Да чакам ... И да се надявам, че си я получил!

Хелън Портланд

Много сладка приказка! Ще взема и аз, преди да си легна, да надникна навън. :D Още повече тук нямаме никакъв Дъжд! Но ако на мен ми изиграе такъв номер, никак не залагам на благородството си и че няма да му оскубя перушината. 
Лека ви нощ! :)

При копиране на материали от блога посочвайте източник!

Публикувано от

2 коментара

Преоблеченият приятел

Етикети: 12:25

Всеки има врагове. По враговете се познава значимостта на човека, както сянката зависи от височината на предмета. Не бива да отдаваме прекалено значение на враговете, но не бива и да ги пренебрегваме. Човек без сянка не съществува.
Великият Акбар проявявал голяма заинтересованост към враговете си. Любимият му съветник ги водел на списък и царят често питал не се ли е появило в списъка  някое достойно име. 
"Когато видя достоен човек, ще пратя поздрав на преоблечения приятел" казвал той. И още: "Щастлив съм, когато прилагам в живота свещеното учение, правя народа доволен и ме отразяват достойни врагове."

Интересна концепция! :)


Публикувано от

0 коментара

Как започнали да отбелязват размера на сутиените с букви

Етикети: , 9:18

Порция неделен хумор. :)
Мислех да адаптирам надписите на български, но в редки случаи и на мен ми се полага порция мързел.














Публикувано от

2 коментара

Лицата на блогините

Етикети: 0:19

... Една болезнена ретроспекция ... Хем си знам, че стари писма и стари постове не се четат. :)
Но! Така ще ни запомнят.
Я, и останалите да доставят по едно "лице" за груповия албум. :)
Тоя пост е само за блогъри и приближени. И няма да го разпространявам никъде, освен където си се прикача автоматично чрез софтуера.

Блага

Аз

Савлена

Док - Мария

Руми - Змията

Свет_Лана
Нели Калова

Wild cat
Neizi_ss
Hexemexe
Kin - Катя

Албена - tiburon
Лили
Шаренийка
Диана Павлова - Vira
Цветелинка
Илианка
Nightwish El

Публикувано от

11 коментара

Притча за късмета и десния чехъл на Настрадин Ходжа

Етикети: събота, 20 октомври 2012 г. 20:50

Един горещ летен ден Настрадин Ходжа на път за града спрял да си почине от жегата в селски хан. Изпил един чай, щяло му се още да похапне и да полегне, но му оставали малко пари и се надигнал с нежелание да продължи пътя си. Тогава го спрял властен глас:
- Ей, ти! Искаш ли да изкараш някоя пара?
Насреща му стояли двама мъже, които, по вида си личало, били местния бей и селския мула.
- Уважаемият бей, - започнал мазно мулата - има нужда от работник да зазида голямата дупка, която се отворила в оградата на имота му. Ако се захванеш утре рано и свършиш тази работа добре, ще получиш двадесет ...
- Не, петнадесет! - прекъснал го рязко беят.
- Разбира се, разбира се, петнадесет монети. Е, наемаш ли се?
Настрадин се зарадвал на възможността да сложи нещо в опразнената си кесия и се съгласил охотно. Останал да преспи  в хана. Когато го настанявал, ханджията му пожелал успех в работата на следващия ден и го посъветвал сутринта да стане с десния крак от леглото, тъй като това без съмнение носело късмет.
Рано сутринта Настрадин се явил при бея, изслушал напътствията и се захванал за работа. Свършил я бързо и качествено и се върнал обратно в хана, където беят и мулата пиели чая си, да си вземе надницата. Когато си поискал парите, беят посегнал към кесията си, но мулата го спрял с жест на ръката и казал:
- Нека попитам нещо този човек, за да разберем заслужава ли наистина тези пари. - И се обърнал към Настрадин: - С кой крак стана тази сутрин от леглото, уважаеми?
- Не помня ... Има ли значение? - объркал се Настрадин.
- О, има, и то огромно значение! Според напътствията, които ни е оставил великият мъдрец, за да сме угодни на Аллаха, трябва всяка сутрин да ставаме от леглото с десния крак напред. Тогава и ангелите ни закрилят. А ето, аз виждам, че левият чехъл на този човек е по-изтрит. Значи той като всички бедняци не спазва напътствията на мъдреците и после се жалва, че не намира сполука. Върви си, не заслужаваш тези пари - махнал той с ръка към Настрадин - и не забравяй как да постъпваш занапред, за да не останеш цял живот дрипав голтак!
Настрадин разбрал каква е работата и си тръгнал. 
А на следващия ден в селото се явил човек, толкова прашен от път, че лицето му не се виждало. Почернелият пътник веднага се наел срещу нечуваната сума от петдесет монети спешно да отводнява градината на бея. Незнайно как в рекичката, която течала през имота, паднал огромен дънер, преградил я и тя се разляла из цялата градина.
Когато работникът се явил да си вземе изработеното, мулата попитал и него с кой крак е станал сутринта от леглото.
- С десния - отвърнал спокойно той.
- Така ли, а как ще го докажеш? - хитро се подсмихнал мулата.
- Аз съм обикалял надлъж и нашир, - казал пътникът - събрал съм цялата древна мъдрост и знам - когато има работа с мошенници, човек трябва да има два десни крака, за да му върви!
Настрадин изтрил с един жест чернилката от лицето си и си вдигнал крачолите. На краката му действително били нахлузени два десни чехъла.


Публикувано от

0 коментара

Нощта е бременна

Етикети: петък, 19 октомври 2012 г. 22:54

Ей това ми трябваше да прочета! Мога да си лягам спокойна. :)

Нощта

Таз вечер закъсняхме със Хасана
във кафенето. Но пък не остана
нито един въпрос неразрешен:
с пет-шест кафета, няколко шурупа,
оправихме бурденбире Аврупа [изведнъж, цялата Европа]
и цялата дюня хемен-хемен… [свят почти]
Кога излязохме от кафенето,
нощта си беше спуснала пердето.
— Виж — рекох аз, — благословен покой!
Нощта приспива фукари [бедни], зенгини [богати],
та всеки във забрава да я мине!
— Йок, джанъм! — възрази ми нервно той.
— Нощта е пълна със дела и тайни!
Старинна наша мъдрост ние знайме:
„Гедже гебедър!“ — казва тя. Демек:
„Нощта е бременна!“ Дълбока мисъл!
Не знам кой я казал или писал,
но бил е биюк-кафалъ [голяма глава] човек!
Нощта е бременна! Тя често носи
събития, решения, въпроси,
за някого — живот, за друг — юлюм; [смърт]
чрез нея нявга сам Аллах приказва!
Тя дига, сваля, гали и премазва,
и всичко — дебнешком, хептен без шум!
Не знам къде, на тоз свят ювардалест, [объл]
в един градец, акшамюстю [привечер], на залез,
пристигнал някой си паша с аскер;
и щом отседнал, тозчас, без да чака,
изпратил адютанти от конака
да доведат налбантина Юмер.
Размахал на Юмера над главата
юмрука си и ревнал му пашата:
— До заранта, за моите коне,
да ми приготвиш онбешбин пирона!
Не го ли сториш — тегля ти патрона!
Един ти стига, саде бир таане! [само един]
Отишъл си Юмер дома в тревога:
петнайсет хиляди! Кога, за Бога?!
Пък утре — смърт в зори! Вай ярабим! [олеле, Боже]
— Не се грижи! — ханъмата го учи. —
Кой знай какво до утре ще се случи:
гедже гебедър! Я върви да спим!
А във зори му чукат на вратата!
Юмер се спотаил във одаята,
от страх трепери и мълчи — ни гък.
— Юмере, ставай! — глас отвън говори. —
Таз нощ пашата се пресели горе:
дай четири пирона за сандък!
Кючук-Хасан замлъкна… Тежка, знойна,
нощта бе подозрително спокойна.
И в тишината само издрънча
и наруши съня на калдъръма,
звънлива, като гласа на ханъма,
от еминийте [калеври] му една налча [налче, подкова за обуща] …

 Димитър Подвързачов, "Под чинара. Из разказите на Кючук-Хасан"

Източник

Публикувано от

0 коментара

***

Етикети: 21:09

Публикувано от

0 коментара

Омар Хаям (обновена)

Етикети: , 10:41

Преди две години имах такава флаш презентация по слайдовете на читателка на блога - Елена Благьова, но сайтът, на който се хостваше, е затворил. Обнових я и я качих другаде ..., докато затворят и там. Ако презентацията не ви се визуализира в поста, можете да я гледате тук или тук.

Публикувано от

0 коментара

Там, душице! Там!

Етикети: , четвъртък, 18 октомври 2012 г. 13:22


Гост

Някой кацнал на перваза,
тихо буди ни от сън.
- Мога ли при вас да вляза?
Мил ли ви е моя звън?
... Но сърдито баба каза:
- Вън,
пчелице!
Вън!

От лехата, още в сянка,
се обади някой друг.
Жълтото лале с камбанка
взе да рони звук след звук,
сякаш сричаше в читанка;
-Тук,
пчелице!
Тук!

Шепне ми, звъни лалетo:
- Запомни гласа ми прям.
Влизай само в дом, където
скъп, необходим си там
и ласкано е сърцето.
- Там,
душице!
Там!

Николай Зидаров

Публикувано от

0 коментара

Притча за (не)благодарността

Етикети: 8:24

В онези далечни години, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Тогава живял един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче. Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали "джудже", а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.
Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:
- Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления. 
- Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно - отвърнал старецът. - А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере безпрепятствено вкъщи и вътре в душата си ще ми каже благодаря. Това ми стига.
И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем. Никой не забелязал, че е изчезнал. Но всички забелязали, че станало тъмно.




Публикувано от

0 коментара

Къшей хляб

Етикети: вторник, 16 октомври 2012 г. 9:03

Днес е Световен ден на хляба/прехраната и подобно на вчерашния международен ден за блогърска солидарност, всяка година си има тема, научих вчера при ДиАни. Аз съм далеч от земеделските кооперации като ключ към изхранване на света, но винаги с готовност разказвам приказки и притчи за хляба.

Малкият Рустем и баба му вървели по улицата. На земята лежало парче черен хляб. Бабата спряла, прошепнала една благодарствена молитва към Алах, взела късчето хляб, почистила го и го вдигнала на един крайпътен камък.
- Защо направи това? - учудило се момчето. - Та той е изсъхнал и мръсен.
Баба му го погалила по главата и му разказала такава история ...
Живял някога селянинът Якуб. Той бил земеделец. Трудел се усърдно на обширната си нива с пшеница. Получавал добра реколта, с която се изхранвало многобройното му семейство, а той бил доволен, че децата му са здрави и весели. Завидял му дяволът, защото той много се ядосва, когато хората са весели и доволни и започнал да го дебне, за да му навреди. Били добри години, а когато всичко върви добре, хората малко по малко губят благодарността си към бога, която ги защитава, защото си мислят, че е естествено да е така през цялото време. Същото направил и Якуб. И тогава се намесил дяволът - една нощ подпалил пшеничната му нива. Изгоряло не само неговото жито, а и на много други хора от селото. Тогава започнал Якуб да отправя молитви към Алах, да им прати нещо за ядене, за да не загине семейството му от глад. Един ден видял на улицата да се търкаля такова малко, изсъхнало парче черен хляб. Блеснала радост в очите му и понечил да го вземе. Но го изпреварил сина на един заможен човек от селото, който не бил пострадал от пожара. Момчето видяло гладния му поглед, ритнало хляба в една локва и го стъпкало с крак. На Якуб даже сълзи му потекли от очите, а когато ги видяло злобното момченце се разсмяло и избягало.
В тази година Якуб и две от децата му умрели от глад.
Този селянин бил баща ма бабата на Рустем. Затова тя за цял живот запомнила този къшей черен хляб, който можел да спаси живота на баща и. Затова през целия си живот отправяла благодарствена молитва към Алах за всяко късче хляб, което е изяла и което са изяли децата и внуците и. Затова вдигнала изсъхналото парче от земята и го оставила на видно място - може да потрябва на някой гладен.

преразказано в съкращения по Енвер Байрамов

А от мен, не ми омръзва да го напомням: Отнасяйте се с уважение към храната и не се отвръщайте от хляба!


Публикувано от

0 коментара

Силата на Ние и смисълът на Ние

Етикети: понеделник, 15 октомври 2012 г. 11:03


"Силата на Ние" е нещо толкова многоизмерно, че каквото  и колкото и да се напише, все ще има какво още да се каже и още повече да се свърши.
Понеже е Blog ден и в логото някак тази дума най-силно ме удари, първата ми асоциация беше за силата на блоговете като Ние. В моята блогърска общност се поддържаме и това ни е давало сила, мощ, енергия  за някои локални мисии. Света още не сме преобърнали, но кой знае, може пък някой ден ... :) Та, за силата е филмчето, което следва. Но има и нещо по или поне също толкова важно - мотивацията, както ме подсети Светла или смисълът на Ние, както си го формулирах аз. За това е притчата след филмчето. Тя е клишираничка, но уместна.



Обонато

Западен антрополог предложил на група африкански деца да поиграят на една игра. Той сложил до едно дърво кошница с лакомства и им казал:
- Този, който дотича пръв до дървото, печели всички лакомства.
За негово огромно изумление децата се хванали за ръце и така тичали до дървото, а после седнали под него и заедно изяли лакомствата. Когато ги попитал защо са постъпили така, те отвърнали: "Обонато". Нима може един да е щастлив, когато всички останали са нещастни?
На техния език "обонато" означавало: "Аз съществувам, понеже ние съществуваме."

И с блоговете поне е така. :)


Публикувано от

2 коментара

Най-старата книга: Поученията на Шурупак (1:14)

Етикети: , , 8:42

Коя е най-старата (открита) книга на света е трудно да се определи еднозначно, защото зависи какво се приема за книга. Този текст, който ще публикувам на части, е от шумерска плоча, датирана приблизително 2600 г.пр.н.е. Шурупак е шумерски цар, а плочата съдържа наставления към сина му Зиусудра. Стилът, пък и съдържанието до голяма степен, на мен лично ми напомнят на Притчи Соломонови. "Почитай баща си и майка си, почитай баща си и майка си, почитай баща си и майка си", това е основният рефрен. Да видим какво друго има вътре.

В онези дни, в онези отдавна отминали дни, в онези нощи, в онези отдавна отминали нощи, в онези години, в онези отдавна отминали години, във време оно някой си мъдрец, на хитроумни думи съставител, сведущ във словото, на Шумер жител, Шурупак сина си Зиусудра наставлявал. Шурупак - син на Убартуту, баща на Зиусудра.
Сине мой, съвет аз искам да ти дам; приеми съветът ми, Зиусудра; слова ще ти река, обърни им внимание. Съветът, който ще ти дам, не пренебрегвай. Чуй тежката бащина дума!
Не си купувай ревливо магаре - неговият рев твоя корем (диафрагма) ще разкъса.

Поученията на Шурупак (1:14)

Спирам дотук, защото тоя съвет се нуждае от тълкуване. Разполагам с два алтернативни превода. Във втория е: "Не си купувай ревливо магаре, това ще ти струва неговият рев зад врата да те удари."
Чакам интерпретации! :)


Публикувано от

2 коментара

Монолог

Етикети: неделя, 14 октомври 2012 г. 16:26

... по-право три - любимата Камелия Кондова

Монолог на вещицата

Вечерта въобще не беше синя.
Нямаше цветя и пеперуди.
Аз замествах спящата царкиня
до деня, във който се събуди.
Принцът беше жаден да обича,
а пък тя — безпаметно заспала.
Тъй че се престорих на момиче.
Лесно е — с една магия бяла.
Черните магии ги забравих,
във мига, когато ме погледна.
Знаех — сто години ми остават.
Знаех, че ще бъда предпоследна.
Изведнъж ще ме разлюби, знаех.
И не бих могла да го опазя.
Можех да го удуша накрая,
но ми свърши всичката омраза.
Укротих се. Е, така да бъде!
Да отива и да я целува.

А сега принцесата ме съди,
че мъжът й нощем ме сънувал...

Монолог на спящата царкиня

Вече сто години те сънувам.
От кошмарите съм побеляла.
Вещицата хищно те целува.
Сякаш, че не спя, а съм умряла.
Ти — до нея — силен, ненаситен.
Седмото небе ти е подвластно.
Щеше да е страшно за очите
всичко туй — ако не бе прекрасно.
Гледах ви и знаех, че не мога
да достигна женския й блясък.
Прекалено плашена със Бога —
значи — зле възпитана във ласки.
И какво, че после ще те имам.
(Знаех, че накрая ще те пусне.)
Ще бълнуваш лятното й име.
В зимната постеля ще е пусто...
Мислих си го (и защо да крия) —
съмне ли — да ви направя луди.
Достраша ме да не ви убия.

И поисках да не се събудя.

Монолог на принца

Не можах от грях да се опазя.
Много бяха тези сто години.
А мъжът на вещицата казва,
че била тя спящата царкиня.
А жена ми — вещица. О, Боже!
Значи — той жена ми е прегръщал.
Значи е докосвал тази кожа.
Може да е било в тази къща.
А пък аз — с жена му. И умирах
от дъха на хала ожадняла.
Беше страшно — огнено красива.
Всичко друго, ама не заспала.
Двамата, измамени по мъжки,
май ще трябва тъжно да си кажем:
двете са били едно и също.

А пък ние — клонче от пейзажа.

Камелия Кондова

Източник: Словото



Публикувано от

0 коментара

Света Петка Търновска (Българска)

Етикети: 9:33

Stpetka

Изображение от wikimedia.org

Честит празник на всички именници!

Заспала света Неделя
на света Петка на скуто'и;
света Петка я будеше:
- Стани ми, света Неделя,
сега се соно не спие.
Рано ми, рано станува,
до два празници кажува,
светни ми църкви отворат,
ангел со небо слугуват,
Ристово лице омиват,
закони по земя кажуват,
за да веруват рисяни.
Кога Неделя разсони,
дробни ми сълдзи порони
по свои светни образи;
света Неделя прикажи:
- Сестро ми, света и Петко!
Малко ми дремка фатила,
да чудим сонок сонвала!
Сред море дърво израстло,
израстло дърво високо,
вър небо дърво крепеше,
да под дървото две лискя,
два листа биле широки,
свата йе земя покриват.
Тие не биле два листа,
току си биле две книги,
що 'и пеит попови,
да заверуват рисяни,
да си държет празници,
света Петка, Неделя.

Публикувано от

0 коментара

Притча за тиквата, потопа и кхмерите

Етикети: събота, 13 октомври 2012 г. 19:07

В отговор на потребителско търсене. Е, почти. :)
Значи, търсил някой в този блог за произхода на тиквата и аз безкрайно се озадачих, как, аджеба, Гугъл го е довел тук. Бре, казвам си, само една притча за тиквата и тополата имах през лятото и тя не доби особена популярност ... И изведнъж прозрях! Двучастовото ми излияние за Наполеон и Жозефина, разбира се, и кюфтетата от тиквички. :D "Смес за кюфтета от тиквички", "ястия от тикви/чки", "бих отказала тиквичките" - докато ей така непринудено нищех метафората съм наситила страницата с ключови думи и после се чудя защо дошли тиквотърсачи. :D Но след като вече са дошли пък, човек трябва да е отзивчив към потребителското търсене. :) Всъщност, доколкото му е възможно, защото тази приказка е за произхода от тиквата.
И така ...

В древни времена една чудесна птица долетяла при лаос и му казала, че идва голям потоп, от който никой няма да оцелее. Научила го, ако иска да спаси семейството си, да се скрият в една огромна тиква. 
Когато настъпил потопа, тиквата дълго се носила по вълните. Накрая, щом се отдръпнала голямата вода, тиквата акостирала на върха на една планина. Хората слезли от нея и скрили в земята семената на своята спасителка-тиква. Но от тях се родили не тикви, а хора - първите мони и кхмери. 
Затова на Изток тези племена дълго я почитали като своя прародителка.

Такива тиквени истории. :)

Публикувано от

0 коментара

Да те водят за носа

Етикети: петък, 12 октомври 2012 г. 13:04

Всички знаят какво означава - лесно да те  управляват, манипулират.
А знаете ли откъде е дошъл изразът? От Изток. Когато камилата има халка на носа и повод през нея, дори и дете може да я води.

Taming the Camel

Източник на изображението


Публикувано от

1 коментара

Когато хлябът се превърне в мед

Етикети: 8:54

Имало едно време един беден момък. Той си вадел хляба като работник в най-големия чифлик в областта. Чифликчията го карал да работи до изнемога, а му плащал колкото да не е без хич.
Един ден старата му майка, която била единственият му близък човек на света, казала:
- Слушай, сине, сърцето ми се къса да те гледам как се мъчиш! Защо не останеш у дома и да ходиш в гората за дърва, а аз ще ги продавам на пазара. Все ще изкараме колкото да не умрем от глад.
Момчето я послушало и на следващата сутрин нарамило брадвата да ходи за дърва. Майката му подала загъната кърпа и му рекла:
- Имаме само хляб от сорго. Малко е, но е вълшебен. Дава много сила, само че трябва да го изядеш чак тогава, когато видиш, че се е превърнал в мед.
Тръгнал момъкът за гората и когато стигнал, вече бил огладнял. Разгънал кърпата, но хлябът си бил хляб. "Много бързам" - помислил си момъкът, запретнал ръкави и се хванал за работа. Сякъл дърва до обяд, много се изморил и изгладнял, та пак разгърнал кърпата. Но още не било станало никакво вълшебство. Криво му станало, но не погазил майчината заръка. Хванал се отново за работа и трупал дърва, докато взело да се свечерява. Вече примирал от глад и с нетърпение разгърнал кърпата. Но и този път мед нямало.
- Излъга ме ти, майко! - възкликнал с огорчение той и решил, че няма какво да чака повече, отхапал един залък ... Отхапал втори и тихо прошепнал: - Прости ми за лошата дума, майчице! Права беше, по-сладък от мед е хлябът ти!

туркменска приказка

При копиране на материали от блога посочвайте източник!


Публикувано от

0 коментара

Легенда за конския кестен (Ескулус)

Етикети: четвъртък, 11 октомври 2012 г. 9:37

Недалеко от гръцкия град Кастан(-и, вероятно) живеел овчарят Ескул. Той не бил красавец, но имал добро сърце и обичал хората. В бедната му колиба никога не угасвал огънят и всеки нуждаещ се можел да намери там подслон и храна. Но един ден Ескул бил нелепо погубен от див глиган. 
Хората се разгневили на волята на боговете. За да ги успокоят, те направили така, че на гроба му поникнало непознато дотогава дърво. Широко разклонено и с красиви големи листа, то давало прохлада със сянката си, а белите му цветове с формата на свещник напомняли за светлината от прозореца на колибата на овчаря. Плодовете на дървото се оказали полезни за хората с болни нозе. Така Ескул продължил да помага и след смъртта си.

Има още доста кестенови легенди. Дано да им насмогна преди да свърши сезона. :)

При копиране на материали от блога посочвайте източник!


Публикувано от

0 коментара

Една андерсенова притча за несподелената любов

Етикети: , , сряда, 10 октомври 2012 г. 8:17

Правя техническа проверка с тоя пост. Рядко качвам видео, но доколкото понякога се случва, добре е да е достъпно директно и за потребителите по имейл, което до момента не беше така. Литературата е неясна и противоречива. И затова "може ли", "как" и "така ли" остава да го установя по опитен път. Моля да ме извините за евентуално причинени досада и неудобства!

По приказката "Пумпалът и топката" намерих това приятно филмче, макар заключението накрая да е отвято малко встрани. Аз лично я предпочитам в текст, който можете да я намерите тук .
Приятно гледане/четене! :)

Публикувано от

0 коментара

За Шива, Парвати и граховото зърно

Етикети: , вторник, 9 октомври 2012 г. 14:20

В Индия дали гледат грах, не знам, но връзката е такава: 
Намерих си сутринта едно грахово зърно за принцеси, гордо го замъкнах в "Прогимназиални неволи" и поканих всички кандидатки за царкини да си премерят силите. И познайте каква опашка се изви. Не се яви ни една, освен пъргавата Рени, която и без това логически спечели, спаси и прочие всички приказни принцове, които имаше в наличност, и ако Гинес не са проявили още интерес към нея, то е само защото никой не се е сетил да я препоръча. :D За сметка на това пък, трима мъже се наеха да разрешат мистерията на "граховото зърно" просто от спортна злоба. Всичкото което ме подсети, че миналата седмица като превеждах една притча от Максим Мейстер, в блога му видях пост с препратка към "кришнаитски комикси", както сам ги беше нарекъл. Той се беше впечатлил от историята "Шива рибар". 
В нея се разказва...
Веднъж в Кайлас Шива седнал да обяснява на Парвати тайните на Ведите, а тя го слушала внимателно. Минали години, а Шива още не бил престанал да говори. И колкото и да се опитвала да задържи вниманието си, Парвати накрая се разсеяла. Шива страшно се разгневил и възкликнал:
- На теб Ведите не са ти потребни повече, отколкото на някоя рибарка! Да се родиш като една от тях!
В този миг Парвати изчезнала и се превъплътила в новородено в рибарско селище. Намерил я и я прибрал един рибар. Докато Парвати растяла щастливо на Земята, започнала много да липсва на Шива и той решил, че си я иска обратно. Съюзил се с друг бог, който се превърнал в акула и започнал да тормози обитателите на рибарското селище, а Шива убил акулата , по този начин спечелил ръката на Парвати и отново заживели щастливо.
А извода на М.Мейстер беше: "Не мъчете жените с Веди, просто ги обичайте! В противен случай отваряте работа единствено на себе си." Та и аз така с граховите зърна, ще ме прощава Андерсен, ама ще си ги държа за принцове. :)

Публикувано от

0 коментара

Бъррр!

Етикети: 8:38



В спомена за лятото
плътно се увивам ...
Е, нЕма такъв студ!

Нали разбирате, че "няма" звучи твърде меко в случая. :D


Публикувано от

0 коментара

Мисли, говори, върши - зодиакални съответствия

Етикети: понеделник, 8 октомври 2012 г. 20:16

Видя ми се правдиво в по-голямата си част. :)
Мисли
Говори
Върши
Овен
много
малко
правилно
Телец
за много
убедително
както се получи
Близнаци
за себе си
каквото мисли
мисли, че много добре
Рак
постоянно
обаятелно
каквото му кажат
Лъв
точно
прекалено
това, от което не е успял да се откачи
Дева
едно
друго
трето, но добре
Везни
прекалено
честно
отговорно
Скорпион
съсредоточено
точно
каквото си иска
Стрелец
че е само той
че всички освен него
с  чужди ръце
Козирог
за каквото му хрумне
това, за което се е сетил
каквото умее
Водолей
а какво трябва?
е, ако се наложи
по-добре от всички
Риби
че никой не знае
остроумничи
в зависимост от това, ще проверяват ли какво е свършил

При копиране на материали от блога посочвайте източник!

Публикувано от

6 коментара
Абонамент за: Публикации (Atom)