Раят не е толкова далеч от земята

Кемине дълго вървял пеша и грохнал от умора. Застигнал го някакъв добър човек, който яздел на магаре, и му предложил да се качи отзад.
-Оказва се, - въздъхнал блажено Кемине - че раят не е толкова далеч от земята. Само на един магарешки ръст височина.

туркменска притча

А в нашия случай е още по-ниско - на височината на един радиатор. :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 





Публикувано от

Как се появили елфите

Много симпатична легенда! Не можах да се сдържа. :)

Веднъж всемогъщият Бог дошъл да посети Адам и Ева на земята. Те го посрещнали добре. Показали му всичко, което имали в дома си. Накрая довели и децата си, за да му ги покажат. Децата се сторили на Бог вдъхващи надежда. Попитал Ева, има ли други рожби освен тези, които му показала. Тя отвърнала, че няма, въпреки че това не било така. Просто от многото деца не успяла да домие някои и я досрамяло да ги покаже. Но Бог знаел и казал: "Нека това, което трябваше да е скрито от мен, бъде скрито и от хората". Тези деца станали невидими за човешките очи и започнали да живеят в планините, горите и по хълмовете. От тях произлезли елфите, а хората - от онези, които Ева показала на Бог. Хората не могат да виждат елфите, освен ако те сами не го пожелаят. А елфите виждат хората и могат да направят така, че и те да ги виждат.

исландска легенда

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Син на красива майка

Старият мулла, който учел момченцата в селото, се влюбил в майката на едно от тях и започнал да го нарича "син на красива майка". Един ден детето се прибрало вкъщи и попитало майка си:
-Вярно ли е, че си красива?
-Откъде го измисли? - засмяла се майка му. - Съвсем обикновена съм.
-Защо тогава нашият мулла ме нарича "син на красива майка"?
Жената разбрала каква е работата и решила да даде урок на стария сластолюбец.
-Предай на наставника си да заповяда утре - заръчала тя на момчето.
Като отишло на другия ден на училище, моллата го посрещнал както обикновено с думите:
-Влизай, влизай, сине на красива майка!
-Мулла-ага, - казало момчето - мама ви кани на гости.
Когато наставникът пристигнал, стопанката му казала, че мъжът и заминал и няма да си дойде скоро, затова решила да покани любезния гост.
Старикът се разтопил от удоволствие. Похвалил я за красотата и ума и. Подложил си мека възглавница и се настанил удобно. А жената разпалила огнището и започнала да приготвя угощение.
От двора се чуло скърцането на портата и рев на камила.
-Мъжът ми! - подскочила стопанката.
-Какво да правя? - замятал се в страх муллата.
-Измислих, - отвърнала жената - наметнете се със стария ми халат и сядайте в ъгъла, все едно мелите брашно.
Муллата така и направил. Стопанинът влязъл с чувал пшеница на гърба.
-Коя е тази жена? - попитал той.
-Робинята на съседа - отвърнала тя. - Счупила им се мелницата и дойде да смели зърното у нас.
-Да смели и нашето тогава - наредил стопанинът и тупнал чувала на пода.
Когато "робинята" смляла всичкото жито, мъжът казал на жена си:
-Отдавна харесвам тази робиня, довечера няма да си легна с теб.
Муллата подскочил като ужилен и си плюл на петите.
След няколко дни "синът на красивата майка" отново го поканил на гости. Муллата го погледнал сърдито и попитал:
-Да не би на майка ти вече да и свърши брашното?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Как се пише китайско стихотворение

Това го изрових от архива на един от другите ми блогове отпреди 3 години и реших да го репостна. Тогава, като се упражнявахме, падна голям смях. Та ако някой го налегне скука през уикенда, може да се възползва и да сподели резултата с нас, естествено! :D

Попитали популярен японски поет, как се пише китайско стихотворение.
"Обикновено, китайското стихотворение се състои от четири стиха-обяснил той.- Първият ред съдържа началната фраза, вторият ред е продължение на тази фраза. Третият се отдалечава от нея и започва нова фраза, а четвъртият обединява предишните три."
Това може да бъде илюстрирано с известна японска песничка:
Две дъщери на търговец на коприна живеели в Киото.
Голямата била на двадесет, а малката на осемнадесет.
Войникът сразява с меча.
А тези девойки-с очите си."

из "101 дзен истории"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Кога е нужен най-много огънят

Настрадин Ходжа останал вдовец и макар на преклонна възраст, решил да се ожени отново. Роднините мърморели зад гърба му, че ги излага пред хората, а един направо му заявил в лицето:
-Не ти ли се струва, че на твоите години е по-уместно да мислиш вече за задгробния живот, вместо за жени?
-Какво разбираш ти! - креснал му Настрадин. - Кога е нужен най-много огънят, ако не през зимата?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Красотата на мъжа




А аз взех, че се съгласих. :D


Публикувано от

Ако не хвана аз, ще хване брат ми

Карали с каруци към града господарския лен. А най-отпред яздел самият господар. Той много се изненадал, когато край пътя видял циганин с въдица. Въдицата била заметната в канавката, а циганинът седял с такова изражение, все едно всеки момент рибата ще клъвне.
-Какво правиш? - попитал господарят. - В суха канавка риба лови ли се?
-Като не хвана аз, ще хване брат ми - отвърнал циганинът.
И наистина, докато господарят и работниците му стояли около циганина и се дивели на глупостта му, брат му се прокраднал от храстите и отмъкнал половината от господарския лен.

латвийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Магарето, което искало да стане кон

На магарето му омръзнало това, че името му служи за нарицателно и решило да стане кон. Започнало ежедневно да се упражнява да цвили като кон, но все не се получавало. Работата стигнала дотам, че макар и така да не се научило да имитира коня както трябва, забравило и своя магарешки рев. 
-Какви са тези странни звуци, които издаваш? - го попитал един ден бикът.
-Виждаш ли, омръзна ми все да викат "магаре, магаре" и реших да стана кон. Но докато се учех да цвиля, което така и не успях, забравих да рева.
-То е ясно, че от теб кон няма да стане - казал бикът. - Ще е добре, ако се получи поне нормално магаре!

ингушетска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Съразмерност

Възлагайки големи надежди на срещата с Учителя, посетителят останал силно разочарован, защото чул от него единствено няколко банални фрази.
-Дойдох тук в търсене на Учител, а намерих най-обикновен човек, с нищо по-различен от всички останали.
-Учителят е обущар, - отвърнал му домакинът - който има неизчерпаем запас от кожи, но той крои и шие по твоя крак.

Антъни де Мело

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Малко терапевтично хайку

Не, че е писано с такова предназначение, на мен ми действа терапевтично произволно хванато за ушите хайку, стига да не е от западни автори. И понеже сега имам нужда от проветрение на главата, ще си споделя терапията с вас, в случай, че действа и на някой друг. :)
Избрах сезонно.

В мразовита нощ
гледам звездите.
Други светове.

Студени звезди,
светлината ви не радва мен,
самотния пътник.

След студа на зимните улици
грея ръце пред огнището.
Домашен уют.

Пресен сняг
хруска под обувките.
Зимна мелодия.

Зимна луна
осветява пътя ми.
Небесен фенер.

Леден вятър,
от снежните поля
диханието на Севера.

Снежна прах,
летящ по вятъра
прозрачен воал.

Снежни звездички,
ловя с ръка
скоротечна красота.

Вятърът носи снежинки
в безкрайната далечина.
Така лети и времето.

Следи, затрупвани от снега,
кой ли пътник ви е оставил?
Кратка памет.

Мраз - измамник,
нарисувал листа по стъклото,
а зад прозореца само сняг и сняг.

В светлината на фенера -
хоровод на снежинки.
Мен не поканиха.

Снежните простори
ме зоват в далечината.
Свободата на вятъра.

Дмитрий Степаников


Публикувано от

Драконови приказки: Притча за монаха и дракона



Лукас Йенски   Уроборос от книгата "Философският камък"
Понеже китайската нова година започва от днес, не мога да не я почета с драконова приказка. На тези, които ги харесват, препоръчвам и тазсутрешните приказки на Влади и на Руми. А за тези, на които им писнаха, ок, от утре ще ги поразредя, не бива да ставаме еднообразни. :)
 

Пожелавам ви годината действително да е толкова късметлийска, колкото обещава хороскопа! :)



В стари-прастари времена, в далечни, далечни земи, там, където не била попадала и мисълта на най-смелия мечтател от приказките, живеел един дзенстващ монах. Един ден той научил за съществуването на Драконите. "Това трябва да е интересно, - помислил си той - да хванеш Дракон!" И решил да стане Рицар. Купил си доспехи, а оръжие - не, защото бил монах все пак.
Дълго търсил свободен Дракон, но всички били заети с други рицари. Рицарите по това време били много, че и с оръжие. Затова да отнемеш Дракона от Рицар било дълго и трудно, още повече ако си невъоръжен.
Тогава монахът решил да намери Дракона у себе си. То и къде другаде да търси, като всички останали са заети.
И така, монахът-рицар се подготвил старателно, надянал доспехите и поел в себе си да търси Дракона. Дълго бродил - отначало из съзнанието си, после в подсъзнанието ... Накрая го открил. Ако монахът-рицар беше обикновен немонах-рицар, то вътре в него би живял обикновен Дракон, а тук - Дракон, хапещ опашката си. Същински уроборос! Е, как да го ловиш, като няма нито начало, нито край? "Трябва да си изплюе опашката - помислил си монахът-рицар. - Така Драконът ще има начало и край. Ще се явят Алфата и Омегата. Тогава ще мога да го хвана." Мисълта му се сторила правилна и попитал Дракона:
-Защо е дошъл Първият Патриарх от Запад?
Драконът изплюл опашката си и му отвърнал с огнен пламък. Не издържали доспехите на монаха-рицар. И самият той не издържал. Драконът го изпепелил напълно и пак захапал опашката си.
Казват, оттогава у дзен-монасите живеят само дзен-Дракони, които хапят опашката си и им помагат да разберат природата си.

Дон Дзен Дервиш

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Розата и драконът (вече сме филмирани :D)

Едва ли мина толкова време, че да сте забравили оригиналната приказка, но да представим и видеоверсията. Преразказано в съкращения и ... някои неща не съм ги казвала просто, но беше ми забавно, още ще напиша. :D
О, и накрая ни ръкопляскат, забравих да се похваля! :D
Благодаря, непозната Меги! :)




Публикувано от

Трите питки

В едно рибарско селце, близо до град Яфа, живеела бедна жена. Мъжът и бил рибар, но загинал в морето. Децата едно след друго пораснали и се разлетели в разни страни. Тя останала сама и за къшея хляб се хващала на всякаква работа, каквато можела да намери в селото. Чистела и осолявала риба, кърпела рибарски мрежи, помагала да мажат лодките със смола, а в студените зимни дни шиела дрехи за рибарите.
Но веднъж дошла зима, толкова дълга и ветровита, че на запасите в цялото село се видял края, а морето било толкова бурно, че никой рибар не смеел да влезе в него да си пробва късмета. В много семейства разбрали какво е глад, а най-лошо било за бедната жена. За нея и в добрите времена било трудно да изкара до пролетта, какво остава в такава зима.
Дошъл ден, в който останала съвсем без трошица вкъщи. Повъздишала, повъздишала и се отправила към дома на най-заможния рибар в селото.
-Помогни ми да не умра от глад, дай ми малко брашънце - замолила го тя. - Само да доживея до топли дни, ще ти го върна или ще го отработя някак. Няма да забравя добрината ти!
-Бих ти дал, - отвърнал рибарят - ти си жена честна и работлива, и на мен от сърце ми е жал за теб. Бедата е там, че и на нас почти нищо не ни остана. Бурята Бог знае кога ще стихне. Продължи ли още седмица, ние самите оставаме без никаква храна.
-Не ти се сърдя, - казала жената - имаш голямо семейство, длъжен си да се погрижиш за него. А за мен ще се погрижи Бог!
И се обърнала да си върви. Но рибарят я спрял:
-Иди в хамбара. Ние вече го опразнихме, но колкото брашно успееш да обереш от стените и пода, твое е.
Жената така и направила. Успяла да събере няколко шепи брашно.
-Прощавай, - казал и рибарят на тръгване - повече от това нямам какво да ти дам!
-Благодарна съм и за това - отвърнала жената. - Колкото и да живея, няма да забравя милостта ти.
Върнала се щастлива в къщи, разпалила пещта и изпекла три питки. Сложила ги на масата и тъкмо да седне да произнесе молитва над хляба, на вратата се почукало. Отворила, а пред прага стоял старец, толкова замръзнал и нещастен, че сърцето и  се свило от жалост.
-Какво правиш тук, - попитала го жената - къде си поел в този мраз?
-Отивам в Яфа - отвърнал старецът. - Домът ми изгоря при пожар, сигурно заради греховете ми. Затова съм тръгнал към града, там живее синът ми, ако даде Бог да стигна, да не загина по пътя от студ и глад. Ще ми позволиш ли да се стопля край огнището ти?
Настанила го жената близо до огъня и му подала една от питките.
-Отдъхни и се подкрепи - казала му.
И тъкмо се наканила пак да прочете молитвата над хляба, на вратата отново се потропало. Отворила, а там втори странник, още по-нещастен и окъсан от първия, едвам се държал на краката си.
"Що за чудо, - помислила си жената - по цяла година никой не се отбива, а сега изведнъж двама!" Поканила и него вътре и го настанила край огъня.
Когато се съвзел, пътникът разказал, че е богат търговец и пътувал с кервана си към Яфа. Но ги нападнали разбойници. Избили слугите, разграбили стоката, а него самия захвърлили полумъртъв край пътя. 
-Види се, Бог ме наказва за греховете ми, благодарен съм, че поне ми запази живота - завършил той. - Ще се опитам да продължа към къщи, преди да се е стъмнило съвсем. Благодаря ти за топлината и подслона!
Съжалила го жената и му подала втората питка:
-Вземи да се подкрепиш из пътя. Господ да те пази!
Двамата пътници се надигнали да си вървят. Нали били в една посока, така пътят е по-сигурен.
Жената се радвала, че могла да им помогне в труден час. "Колко хубаво, - мислела си тя - че имах три питки!" И тъкмо започнала да произнася молитвата над хляба, за да може най-накрая да утоли глада си, връхлетял страшен ураган. Застенала старата колиба под порива на вятъра и накрая не издържала - рухнала. Ураганът размятал стените и покрива, съборил жената и отнесъл неизвестно къде последната и питка. Станала тя от земята, когато вихърът отминал, и се разплакала. Поплакала, поплакала, надигнала се и тръгнала към Йерусалим, право към двореца на цар Соломон.
-Велики царю, - казала му, когато се явила пред него - разсъди ме с разбойника-вятър!
-С вятъра? - изненадал се Соломон.
-Да, с вятъра! Той ме ограби и разори - и разказала цялата история.
-Но нима не знаеш, жено, - казал Соломон, след като я изслушал внимателно - че вятърът и всички стихии са в Божиите ръце? Един Бог е властен да възнася и съкрушава, да праща скърби и да изцелява! Делата му са видни за нас, но не винаги - разбираеми.
-Истинни са думите ти, царю! - отвърнала жената. - Божията воля се простира над всички ни. Знам това и точно по тази причина, когато се случи всичко, първоначално си помислих, че нещастията ми се пращат за греховете ми. И започнах да прелиствам живота си и да си припомням кога и с какво съм съгрешила. И ще ти кажа направо, царю, нямам толкова велик грях, който да заслужава такова жестоко наказание. Не намерих сред постъпките си нещо толкова ужасно, че заради него да ми се полага да остана даже без покрив на главата и без последния си къшей хляб. Не, не вярвам, че това е наказание, пратено ми от Бог! Разбойникът-вятър заради буйния си нрав наслуки налетя на колибата ми и ми отне всичко, което притежавах. Затова те моля да го призовеш и да го накараш да отговаря за делата си.
-Е, добре! - казал Соломон. - Щом настояваш, ще го призова и ще му потърся отговорност. Но ще се наложи да почакаш, той сега е зает с по-важни неща - да върти перките на мелниците и да надува платната на корабите в морето. Докато остане свободен, за да може да се яви в съда, остани да работиш и да преживяваш в двореца.
Така рекъл Соломон и се заел с други дела.
Минало известно време. Един ден в двореца се явил търговец, който носел чувал сребро.
-Каква нужда те води? - попитал го Соломон.
-Благоволи, царю, - поклонил се посетителят - да изслушаш всичко, което имам да разкажа. Плавах с товар от далечни страни и вече приближавах бреговете на Израил, когато изведнъж в морето започна страшна буря. Моряците не можеха да направят нищо, за да и противостоят. Започнахме да молим Бог за спасение, но велики, явно, бяха греховете ни и той не прие молитвата ни. Трима моряци бяха отнесени в морето. Продължихме да се молим Богу да ни пощади в името на децата и майките ни и най-накрая той се смили, бурята започна да утихва. На другия ден морето стана гладко като огледало и настъпи пълно безветрие. На кораба бяхме останали аз и трима моряци. Мачтите бяха пречупени, а от платната бяха останали само парцали. Успяхме да закрепим една от мачтите и да закърпим едно плато, но то увисна безпомощно в безветрието. Минаха дни, запасите ни свършиха, защото отдавна трябваше да сме стигнали на брега. "Защо? - мислех си. - Защо животът ни беше пощаден в бурята, ако все едно ни е съдено да умрем, за да се удължат мъките ни ли? Господи, бих дал една десета от тоя товар за къшей хляб!" И тогава стана чудо, на палубата от небето падна една питка. Благодарихме на Бога и я разделихме по равно. Тя не бе голяма, но все пак ни даде сила и най-вече ни върна вярата, че Бог не ни отказва милостта си. Скоро задуха западен вятър и успяхме да стигнем до брега. Това е моята история, царю, а среброто в чувала по стойност се равнява на една десета от товара. Вземи го и постъпи, както счетеш за справедливо - раздай го на бедните или го дари на Храма!
Тогава Соломон си спомнил за жената, чиято последна питка била отнета от вятъра.
-Среброто принадлежи на нея - отсъдил Соломон. - Бог е видял великата и милост и е разбрал, че тя не би отказала да даде последния си къшей хляб, за да спаси живота на умиращ. Затова е разрушил хижата и, но сега и праща възнаграждение. Нека вземе среброто и изживее остатъка от дните си в благополучие!

еврейска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Вечната прегръдка (бразилска легенда)

Честит ден на прегръдката! :)

Един кабокло (португало-индиански метис) се заселил с любимата си жена на брега на едно езеро в глинена колиба, покрита със сламен покрив. Животът им бил щастлив, без особени грижи. Щедрата природа, която ги заобикаляла, им давала всичко необходимо. Трябвало само да вземат това, което им се предлага.
Мъжът ловувал, ловял риба и садял маниока. Жена му приготвяла вкусни ястия от дивеча и брашно от маниока. Около колибата растели и билки, които им помагали, ако някой от тях се разболее.
Сутрин обикновено мъжът се отправял към езерото на риболов, а вечер, когато се прибирал, жената го посрещала на прага с топла усмивка и нежна ласка.
Така преминавали дните, подобни един на друг и еднакво щастливи. На мъжа често му се искало да вземе жената със себе си на риболов - и тя да се разнообрази, и той да си има компания. Една сутрин чул песента на тукана, решил че е добър знак и това е деня, в който да идат заедно в езерото. Поканил я да дойде с него. Тя се зарадвала. Бързо изпекла питки, за да имат какво да хапнат и се качили на лодката.
Слънцето ги заварило в средата на езерото. Те мятали мрежата и били толкова щастливи и увлечени в заниманието си, че не забелязали кога се променило времето. Небето потъмняло, задухал силен вятър и се вдигнали високи вълни. В началото жената се опитвала да прикрие безпокойството си и да не пречи на работата на мъжа си, но когато вълните замятали лодката като черупка, започнала да го моли да излязат на брега и там да дочакат да стихне бурята. Само че било късно за спасение. Бурята се разразила с пълна сила и лодката станала напълно неуправляема. Жената започнала да моли боговете да смекчат гнева си.
Изведнъж небето се разтворило и изригнал пламък. Той обхванал двамата в лодката и ги превърнал в растения: мъжа - в маслената палма урикури, а жената - във фикус. Но и като растения те останали слети в прегръдка. От раждането до смъртта фикусът обвива с гъвкавите си клонки ствола на урикури.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

Драконови приказки: Дррракон

На вратата се звъннало. Домакинята зашляпала с чехли през антрето. Надникнала през шпионката и се сковала от ужас - пред вратата стоял най-страховития и свиреп дракон, който можела да си представи. Потропвал нервно с крак и ноздрите му бълвали къси серии пламъци. Само с криле не махал, защото с тях крепял огромна пазарска торба. "Сигурно тия днешните, когато изпълзят от пещерата, носят всички съкровища, които пазят, със себе си!" - била последната мисъл на Домакинята преди съзнанието и да започне да агонизира от впитите лапи на ужаса. Тогава на помощ дотичало услужливото и подсъзнание. Домакинята била закърмена с поезия от най-ранна детска възраст, вярно предимно такава в прослава на вождовете на социализма. И тъй като натрапчивото "Чичко Димитров обича малките деца!" в случая не вършело никаква работа, подсъзнанието започнало да подава реплики от Андрей Германов:
- Няма ни тук! - с треперещ глас си пробвала късмета с финалната фраза Домакинята.
Но той не работел.
-Хайде де! - ехидно се обадил Драконът от другата страна на вратата. - Зер не срещнах пред блока Веска, дето преди малко, докато слухтяла на терасата - поливала мушкатото, де, - те видяла да прибираш прането!
Домакинята открехнала вратата и вперила обезнадежден и въпросителен поглед в Дракона. Отговорът дошъл под формата на контравъпрос:
-Стойчо тука ли е?
-Ами той чак довечера ... - замънкала Домакинята.
-Ще го почакам тогава - връхлитайки през вратата, споделил Драконът.
-Заповядай! - предателски изчуруликало Доброто Възпитание на Домакинята и крепостта паднала.
-Че то в чужда къща заповядва ли се?! - сам се разсмял на дебелашкия си хумор Драконът и умело занавигирал с опашка към хола.
Прекъснал устрема си, единствено за да забере с крило от килима някакво дребно прашаче, но с маниера все едно изтръгва стогодишен дъб с корените. Пуснал го демонстративно на масата и се стоварил на дивана. Наместил се и вперил мнителен поглед в Домакинята:
-И къде казваш е Стойчо?
-Ами работа си има ... - замънкала пак тя, но посъбрала смелост и надигнала глава: - Ти защо не му звънна първо по джиесема?
-Звънях му! Три пъти, ама ми отказва  връзката!
Пламъкът облизал коленете на Домакинята. "Е, нищо! И без това ми е ден за депилация ..." - опитала се тя да доведе до съзнанието си някаква терапевтична мисъл.
-Аз да взема да те почерпя нещо! - обадило се пак предателското Добро Възпитание.
-Какво ще ме черпиш! Я, колко нося! - засегнато възкликнал Драконът и посочил пазарската торба.
После зашушкал извътре и започнал да реди по масата мазни тепсии и буркани, увити във вестник.
-Реваненце! От мраморен грис - първо качество!
При гледката на кирпича в тавата и споменаването на думата "реване", очите на домакинята се насълзили от  поругаването на светлия спомен - детската градина, цялата потънала в сладък аромат в дните, когато ще има реване за десерт; сочният, лек пандишпан, обилно напоен със захарен сироп и покрит с тънък слой маслен крем ...
Напиращият плач бил секнат от тропането по масата, Драконът бил започнал да развива бурканите - туршия от през девет планини в десета, компот от тридесет и деветото царство и мед ...
-Ама нямаме нужда от мед, - проплакала Домакинята - татко ми е дал цял кашон - и рапичен, и акациев.
-Тоя медец, - поучително натъртил Драконът - тоя медец е вълшебен! Всеки ден си го хапвам и на седемстотин години съм като новоизлюпено! Дават ми го във фермата, задето ...
"Да бе, ясно! - измърморила наум домакинята. - Вече като откуп вместо девойки ви дават мед!" И започнала да реди наум молитви към свети Георги за спасение. Само че не успяла да ги довърши, Драконът побутвал с крило към нея дистанционното на телевизора по масата.
-Да вземем, докато чакаме Стойчо, да пуснем "Море от любов"!
Домакинята сподавила тежката си въздишка и щракнала с дистанционното.
-И звука да увеличим малко!
Вертикалните чертички устремно запълнили дясната част от скалата и скоро блокът се разтресъл от "I love you, babyyy ..." Домакинята метнала жален поглед към лаптопа си, но като си представила машинката напълно овъглена, бързо и заинтригувано го пренасочила към екрана на  телевизора, където се заточили бусът на водещата, букетите и увещанията ... Драконът зацъкал и залелечил във възторг. Но мигът на очарование му бил попарен от шум и трясък в коридора. "Армагедон!" - подскочила във фотьойла стресираната Домакиня. Бедствието излязло от локален мащаб. В хола влетяла като хала Намамапринцесата, плъзнала поглед по съкровищата на масата и намръщено се обърнала към Дракона:
-Бабо, няма ли най-накрая да запомниш, че не обичам натурален шоколад!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Я душу спрятала в сундук

Я душу спрятала в сундук,
Чтоб не нашли ни враг, ни друг,
Как ни старались, не искали....
Чтоб на ветру не полоскали.
Не билась чтоб, едва дыша,
В чужих руках моя душа.
Чтоб отойти она могла
От бед, предательства и зла.
Укрыла покрывалом белым,
Чтоб не страдала, не болела.

Но только вдруг раздался стук...
Открыла старенький сундук
И вижу, что едва дыша,
Там задыхается душа.
"Пусти меня, я полечу,
Я жить в неволе не хочу"...
"Тебе же больно..."
"Ну и пусть!!!!
Хочу чтоб были боль и грусть,
В покое если прозябать,
Так ведь и счастья не видать...."

автор неизвестен

Що се отнася до личните ми изживявания, душата ми засега си остава без покривало, но на визията си нахлузвам магарешка кожа, т.е. воден знак. Не съм вярвала, че и такова нещо може да ми се наложи, но вчера се оказа, че освен кражбите на публикации, които са открай време, някаква особа си присвоила и профилната ми снимка и се украсила с нея във Фейсбук. Да не се чудите отсега нататък защо ще ме гледате подпечатана. Гадно е да ти крадат публикациите, но дума не може да става за сравнение с това, някой да се представя за теб! Долу ръцете от мен!

Публикувано от

Не в аскетизма е същността



Честит Антоновден!

Веднъж при свети Антоний дошъл отец Аммон-девственикът и му казал:
-Знам, че моят аскетизъм превишава твоя. Защо тогава името ти се слави по света повече от моето.
-Защото повече обичам Бог - отвърнал свети Антоний.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Драконови приказки: Влюбеният дракон



Ante Meridiem by Cryslara
"Искам приказка за такива дракони"- каза Рени.
Ха сега, де!  Като не са на мода сред приказниците дракони с влечение към себеподобните си. И още по-малко щастливо влюбени. Но с малко прекрояване ... :)





Веднъж Драконът се влюбил. Влюбване като влюбване - цветенца, разбира се, душел; слушал песента на птичките; въртял се непрекъснато около дома (т.е. пещерата) на любимата си и стихове съчинявал:
Твоите очи зелени
отдавна взеха ми ума.
Опашка чудна, паст желязна ...
О, нека във краката ти да падна!
Но трите прелестни глави
не поглеждат ме, уви!
Действително, не му вървяло на Дракона в любовта. Сигурно защото бил вегетарианец. А сред околните битувало мнението, че без месо драконът не е дракон. "Ами той сигурно никаква сила няма, нали разбираш!" - шепнели приятелките на ухото на любимата му и го поглеждали снизходително.
А сила той си имал. Но от безразличието на любимата си се разболял. Лежал на ръба на една пропаст с отпуснати криле. Две от главите му димели, а третата кашляла в пропастта огнени топки. Долетяла при него Драконката и му казала:
-Слушай, ти иначе си нормално сложен, добре изглеждаш. Но защо не ядеш месо? Ако ядеше, можеше да ти се усмихна ласкаво ...
-Аз обичам ягоди - отвърнал Драконът. - Особено горски. А месо не обичам.
-Но нали казват, че любовта на Дракона минава през стомаха. Не можеш ли в нейно име да похапваш месо поне месец? - опитала се да го изкуши тя.
-Любовта е дело сърдечно. Храносмилането няма нищо общо - останал непоклатим Драконът, въпреки че вътрешно му се плачело.
За негово щастие Драконката излязла любопитна:
-Да взема да ги опитам тия твои ягоди пък, какво толкова ...
Драконът подхвръкнал от изненада и закръжил във въздуха от щастие. Литнали към полянката с ягоди, приземили се и той запълзял по земята ягодки да събира. Късал ги с уста, но не ги гълтал, а деликатно ги подавал на възлюбената си с върха на езика.
Вкусът, естествено, бил непривичен, ароматът също, но и харесали. "Да взема да пробвам малко по-различен живот ... - замислила се тя. - А то, иначе, едно и също, едно и също - всеки ден ..."
Тази нощ Драконът спал преплел шии и опашка с Драконката.

Не ставайте пленници на догмите, не бягайте от късмета си! :)

по Анна Поршнева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Какво прави брака щастлив



Граф някой крал Алфонс запита
Кога е любовта честита?
      "Мъжът когато оглушее,
А пък жената - ослепее."
      Отвърна графът разсъдлив:
"Защо бедата страховита
Да прави брака ни щастлив?"

      И рече кралят: "Щом ушите
Не чуват вече ругатните,
      Мъжът прогонва от слуха си
Словата злобни на жена си
      На масата или в кревата.
Така, избавен от кавгите,
Живее в мир, с душа благата.

      Подобно случва се с жената:
Щом не съзира светлината,
      Не може да следи съпруга
Дали не кръшка тайно с друга,
      Тъй ревността ѝ се стопява,
Във всичко вярва слепешката
И бракът се успокоява."

1547



Ханс Закс

Превод: В. Константинов

Източник



    

Публикувано от

Красива съм ...



Картината е на Людмила Скрипченко
Красива съм, каза ми един мъж ...

Винаги оставям букета на масата за известно време,
преди да се сетя, че на цветята ще им трябва ваза
и вода,
за да живеят по-дълго,
нищо, че вече са отрязани ...

Минута за реклама? - Не,
за разкаяние, макар и не дълбоко.
Просто благодаря, защото забравям
почти толкова често,
колкото и букета на масата ... :)





Публикувано от

Какво е здраве?

Един кавказки планинец, който наскоро отбелязал двеста и петдесетия си рожден ден и двадесет пъти бил крал булка, празнувал поредната си сватба.
-Какво е здраве? - попитал го един от гостите.
-Вай, вай, вай, нима не знаеш! - отвърнал младоженецът. - Здраве е днес да не те боли там, където те е боляло вчера, а утре - там, където те боли днес.



При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 




Публикувано от

Банго Васил

Циганската Нова година е и идва Банго Васил. :)
От многобройните легенди за него, които в крайна сметка се свеждат до това, че ги спасил от изтребване, харесвам най-много тази:

Веднъж циганите огладнели и за да се заситят, започнали да берат и да ядат къпини. Целите се нацапали с тях и тогава ги видял дявола. Уплашил се, че станали по-дяволи от него и решил да ги изтреби. Подмамил ги да минат по един мост и като тръгнали по него, моста започнал да се руши, а те да падат във водата и да се давят. Тогава на помощ им се явил Банго Васил (Куцият Васил) и започнал да гони дявола, защото имал заръка от Бога да пази циганите. Дяволът се скрил, а Банго Васил започнал да се моли на Бог и мостът взел да се затваря. Те успели да преминат и били спасени.

Източникът е тази циганска читанка, в която има още много варианти на легендата и подробно описание на празника Василица. 
А другата, която ми допада, свързва в спасението им двамата светци, които почитат - св. Василий и св. Георги. Мисля, че я прочетох в "Клуб 50+" преди време.

Всички се оплаквали от циганите и Господ заповядал на светиите да ги изтребят. На св. Василий и св. Георги им дожаляло и скрили по едно циганче, единият - момче, другият - момиче.
Минало време, дошъл празник. Седнали да празнуват, но нямало никаква веселба. Тогава двамата светци довели децата, които спасили. Циганчетата започнали да пеят и да танцуват и настанала веселба. Разбрали, че и без тях не бива. Така циганският род бил спасен.


Публикувано от

Ищар и Думузи

Книгата с митовете ми попадна в началото на седмицата и този единствен ме грабна. Естествено, щеше ми се веднага да го преведа и да го кача, но тук беше станало твърде розово, та реших малко да изчакам да се поразреди. Вчера Vira пак ме върна към Ищар, а в момента аз самата имам нужда от малко пролет в най-общ духовен смисъл, благодарение на което получавате любовна приказка. :)

Възлюбила прекрасната богиня Ищар младия красавец Думузи. Не можела да живее без него нито ден, нито миг, а ако се отлъчел, това и причинявало силно вълнение.
Веднъж Думузи се отправил на лов и не се върнал. От слугите, съпровождащи ловците, богинята научила, че внезапно връхлетял вихър, Думузи паднал като пречупена тръстика и духът му го напуснал.
Велика скръб обхванала богинята. Не можела да се примири със смъртта на този, който и бил по-скъп от живота, и мислите и се отправили към страната, от която няма връщане, към обиталището на мрака, към Ерешкигал, господарката на подземния свят.
Празнично се облякла Ищар, сложила гривни на китките и на глезените си, пръстени на пръстите си, обици на ушите, гердани на шията, а на главата си златна тиара. Отправила се по скръбната пътека, по която се спускат сенките на мъртвите. Стигнала Ищар до вратите, до медните, които са открити само за мъртвите, а за живите са недостъпни.
-Отворете, отворете! - завикала Ищар и със здрава ръка заудряла по медта, която закънтяла като барабан.
Пазачите били удивени от шума. Сенките на мъртвите са тихи, безпокойства не носят.
Чула шума и самата Ерешкигал и ярост изпълнила сърцето и.
-Кой там удря като пиян по вратата на таверна? Много трябва да е изпил!
-Не е пиян, господарке - почтително промълвил един от стражите. - Това е сестра ти, Ищар. Дошла е за Думузи. Сега ще събори вратите. А кой ще ги вдигне?
-Пуснете я!
С жестоко скърцане се разтворили портите. Застанала богинята Ищар пред стража в цялото си великолепие и скръб. Но наглият вратар не потрепнал. Той алчно се втречил в тиарата. Богинята я смъкнала от главата си и му я подала.
И отново пред нея е врата от мед, втора врата. На втория страж дала гривните и обиците. Когато преминала през седмата, се оказала гола сред душите, лутащи се като прилепи в непрогледния мрак. С опипване се провирала тя сред тях, блъскала се в стени, хлъзгави от вода и сълзи, спъвала се в камъни, падала и ставала.
Не, не могли да сломят Ищар униженията. И с гордо вдигата глава застанала тя пред трона и казала на господарката на подземния свят:
-Сестрице, върни ми Думузи! Няма за мене живот без него!
-Няма такъв закон да се връща живота на мъртвите заради нечии капризи - отрязала я Ерешкигал. - Малко ли момци има живи? Нека те заменят Думузи.
-Думузи е един - възразила Ищар. - Прекрасният е незаменим.
Тогава Ерешкигал се обърнала към слугата си Намтару, господарят на болестите и махнала с ръка. Хвърлил той върху Ищар шестдесет язви и шест хиляди болежки.
И затихнала земята без Ищар. Тревите престанали да растат. Опустели птичите гнезда. Овцете престанали да раждат агнета. Човешките семейства се разпаднали. Земята била обхваната от равнодушие, предвещаващо край на живота и победа на гробовния мрак.
Боговете, гледайки земята от небесата, не могли да я познаят. И разтревожени пратили вестоносец от горния свят в долния със заповед: "Ищар да се върне и заедно с нея Думузи!"
Както и да кипяла от ярост Ерешкигал, че няма завръщане от нейното царство, наложило и се да се смири.
В деня, в който Ищар се върнала заедно с Думузи, на земята настъпила пролет. Всичко буйно се раззеленило и разцъфтяло. Птиците запели в клоните, прославяйки любовта. Жените се върнали при мъжете си в брачните ложета. Храмовете на Ищар широко разтворили врати и ликуващ хор провъзгласил:
-Думузи възкръсна! Думузи се върна към любовта!

акадски мит
"Митове и легенди на Древния Изток", А.И.Немировский

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Мъдрото магаре

В далечни времена живял един стар овчар, който имал умно магаре. Овчарят много обичал магарето си и не пропускал случай да се похвали с него.
-Моето магаре, да удължи Аллах дните му, е по-мъдро от всички везири на падишха - разказвал той на всеки срещнат.
Един ден думите му стигнали до царските уши.
-Как смее голият чобанин да сравнява пършивото си магаре с любимите ми везири? - гневно викнал падишахът. - Незабавно доведете при мен дръзкия нечестивец!
Стражите тозчас издирили старика, довели го в двореца и го хвърлили в краката на владетеля.
-Е, отговаряй направо, - наредил падишахът - как се осмели ти, нищожният червей, да унижаваш везирите ми с такива кощунствени сравнения?
Овчарят, без да се смути ни най-малко, погледнал султана в очите и казал:
-О, най-мъдър от мъдрите, властелин над властелините, шахиншах! Не напразно казвам, че магарето ми, да е благословен часът на раждането му, е по-мъдро от любимците ти - везири. Веднъж яздех това магаре на път към къщи през мост с немалко ценатини и дупки. Колкото и да беше внимателно магарето ми, кракът му все пак пропадна в една дупка и то си нарани коляното. Оттогава, колкото пъти ми се е налагало да пресичам този мост, мъдрото ми магаре, да бъде благословено от Пророка, за нищо на света не искаше да мине през това място, където е дупката. Винаги внимателно я заобикаляше, помнейки това, което му се е случило. Кажи ми сега, царю на царете, така благоразумно ли постъпват твоите везири?! Отдавна съм на този свят и съм видял с очите си колко от тях си избесил за твърде явно разбойничество, вероломство и присвояване. И нито веднъж нито един от тях не пожела да вземе под внимание опита на предшествениците си и да направи така, че злоупотребите му поне да не бият на очи. Колкото и да е широк моста на узаконените от теб злодеяния, везирите ти не успяват ловко да заобиколят тесните процепи, направени колкото законът да има лице. Как можеш при това положение, питам те аз сега, да сравняваш мъдрото ми магаре с тези глупаци?!
На падишаха не му оставало да направи друго, освен да се съгласи с доводите на овчаря, да го награди с пискюл за магарето и да го пусне невредим от двореца.

приказка на кримските татари

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Цената на трона

Баязид бил хванат в плен и от бойното поле го завели при победителя - Тимур Куция. Когато видял, че Баязид е едноок, Тимур гръмко се разсмял. Оскърбеният Баязид казал:
-Ти, разбира се, можеш да се присмиваш над моето поражение,  но не забравяй, че също можеш някой ден да се окажеш на мое място. Съдбата на троновете е в ръцете на Всевишния и не прилича на смъртните да се присмиват над проявлението на неговата воля!
-Точно затова се смея - отвърнал Тимур. - Господ действително управлява съдбата на троновете, но ми се струва, че те са му твърде безразлични, щом отнема царството на едноок, само за да го даде на еднокрак.

суфийска притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 
 
 

Публикувано от

Трите жабчета

Живеели на света три жабчета - Весело, Тъжно и Никакво. Веселото мислело, че животът е забавна шега, Тъжното - че животът е една скръб, а Никаквото - че животът просто си живот и толкоз. За да разберат кое от тях е право, тръгнали по белия свят. Стигнали до една бурна река.
-Ура! Весела река! - възкликнало Веселото жабче.
-А според мен е тъжна! - въздъхнало Тъжното.
-Река като река - казало Никаквото.
-Да скочим в нея и после да определим каква е - предложило Веселото.
Така и направили. Реката ги понесла към водопада. По чудо оцелели и се измъкнали на брега.
-Весела река! - категорично заявило първото. - Само как ме подмяташе!
-Тъжна! - не по-малко сигурно било второто. - Само погледнете с колко кости е осеян брега!
-Река като река - свило рамене третото. - На кого му провърви, а на кого - не.
Така и се прибрали вкъщи без да стигнат до общо становище за това, какъв е животът - весел, тъжен или живот като живот ...

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 



Публикувано от

Не посягайте с ръка към орхидеята





Публикувано от

Драконови приказки: Дракон (ядрена приказка)

Леговището на дракона изглеждало точно както му го описали - тесен проход между скалите с изход в огромен кратер, осеян с остри зъбери. Той въздъхнал пред вратите на леговището, помолил се на Летящия Над, смъкнал забралото и пришпорил бойната катерица. По кратера се понесло възмутеното цъкане на скачаща катерица.
-Йяяя! - бойният вик на Рицаря на Пустошта прогърмял и събудил ехото.
Но ответният вик изведнъж се сменил с ръмжене. И тогава той видял чудовището, което се носело насреща му.
-Лъжат! - помислил си той. - Въобще не е толкова огромен. А те: планина, огън бълва! И главата му е само една ... Мога да го поваля като нищо!
И се провикнал:
-Давай, хайде! Приеми смъртта от ръката ми! Давай!
-Плуто! Назад! - раздало се някъде отгоре.
Чудовището се обърнало и с хриплив лай заскачало към една от скалите, която за ужас на рицаря се движела към него.
-Кучето плашим? - осведомил се Драконът. - Грийнпийс за теб няма ли?
-Няма да ме стреснеш със заклинания, - събрал мъжество Рицарят - каквото и да означава твоя гри... Гриспис!
-Грийнпийс, село! Въпреки че откъде да те знам ... - почесал се замислено Драконът. - На какво дължа честта?
-Дойдох да те предизвикам на бой!
-И отново боят продължава! - запял Драконът.
-И отново бие сърцето тревожно в гръдта! - продължила Втората му глава.
-Тра-та-та-там! - припяла Третата.
-Пфу! Пак оплескахте всичко! - възмутила се Първата. - "Тра-та-та-там" е след "И отново боят продължава". Колко пъти да ви обяснявам!
-Пардон! - смутила се Третата. - Може би за компенсация на публиката да изригнем огън? Ще бъде горещо!
-Не смей! - пресякла я Втората. - Нямаш мярка. И този ще направиш на въглен.
-Да бе! - засегнала се Третата. - След Големите Пожари всичко си беше наред, точно сега ще го изгоря!
-Тогава дойдоха БТР-и, глупачко! Там бронята е по-дебела. Тоя ще го изгориш и катерицата ще повредиш.
Рицарят слушал спора на главите на Дракона и все по-ясно му ставало, че днес не му е ден.
-А боят? Кога? - обадил се той и показал бойното си копие.
-Мълчи, деградент! - ревнали главите в хор.
-И прибери копието - добавила Втората. - Че да не те извъртим на чеверме!
-Ммм, рицар на копие, как звучи! - примляснала Първата и го наплюла с някаква разяждаща течност.
-Ааа! Гори! Какво коварство! Течен огън! - завил Рицарят. - Бий се честно!
-Я не си измисляй! - троснала се Първата. - Най-обикновен оцет! Отпусни се и се мариновай по-тихичко, ако обичаш! На колко си години?
-На двадесет и три.
-Младичък, чудесно! - кимнала удовлетворено Първата. - Един час е достатъчен за мариноване.
-Нищо не става с тоя оцет - заспорила Втората. - Изсушава месото и го прави жилаво. Трябваше с млечен сос или с майонеза. А може и с кетчуп и газирано. Но оцетът е празна работа, само ще похабим месото!
-Кой тук е месо? - възмутил се Рицарят.
-Ти! - изревали отново в хор главите. - Я си откъсни ябълка! Захапи я с уста и не викай повече! А така!
-Знам аз - продължила разговора Първата. - Но млечен сос и майонеза да изригвам не мога, само киселини, в това число и оцетна ...
Рицарят изведнъж получил прозрение за абсурдността на ситуацията - дракон, спорещ сам със себе си, и рицар с копие в ръка и ябълка в устата. Даже катерицата го гледала със снисхождение. Той изплюл ябълката и се провикнал:
-Да се бием! За славата ... - и тук засякъл, защото и понятие си нямал за чия слава възнамерява да се сражава.
- ... на КПСС? - опитала се да е полезна Втората.
-Не се боя от заклинанията ти! - надул се Рицарят.
-Глупчо! - въздъхнали главите. - Синко, разбери, няма с какво да се покриеш тук, освен с посмъртна слава и то съмнителна! Ще загинеш, и за какво?
-Може пък не аз, ами ти да загинеш - инатял се Рицарят.
-Разходи се наоколо. Валят се самолети и танкове още от началото на Деградацията. Къде си тръгнал с това копие?
-Аз съм Рицар! - продължавал той да отстоява достойнството си. - Страхът е неведом за мен. Трябва да се сражавам. Ако загубя, можеш да ме изядеш.
-Ама ние не ядем месо - въздъхнали главите отново. - Не ядем!
-А с какво се храните? - ехидно попитал Рицарят. - Гарнирано с ябълки!
-С продукти на полуразпада.
-Не ме е страх от твоите ...
-Стоп! С въздух се храним. Разбра ли? Никакви заклинания.
-Разбрах, сега разбрах. А защо беше всичкото това, плашехте ли ме?
-Не, забавлявахме се. Кой знае кога пак ще намине някой ...
-А какво са това танкове?
-Върви си вкъщи. До танковете имате още деветстотин години да поумнявате - намръщила се Третата.
-Защо? - възразила Втората. - Тия са триръки. Имат и повече глави. Може и по-бързо да стане.
-Дааа, и по девет пръста на всяка ръка. Проклета радиация! - натъжила се Първата.
-Аха! Да бяхме сега три обикновени гущера - подкрепила я Втората.
-Да бе! И някой, като този, вечно да се опитва да разбере късаме ли си опашките в случай на опасност или не! - възмутено издишала Третата. 
Гръмко изцвилила катерица ...
-По дяволите! - възкликнала Първата, гледайки догарящия рицар. - Трябва най-накрая да се научим да сдържаме емоциите си. Все пак беше някаква компания!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 


Публикувано от

Добро утро, цар за векове!

Както навсякъде има богаташки синове, що нищо не работят, така и в Прилеп имало един такъв в стари времена.
От кой род бил, трудно е да се каже, важното е, че не работел нищо, ами всяка сутрин отивал в кафенето и кога било топло времето, сядал отпред, пиел кафе или чай и пушел тютюн с голям скъпоценен чибук, украсен с кехлибар.
Една сутрин оттам минал Хитър Петър и го поздравил:
-Добро утро, цар за векове!
Ласкателството допаднало на богатия момък и той дал на Петър един грош, да пие едно кафе или една ракия.
Петър разбрал къде му е слабото място и на следващата сутрин пак така го поздравил. Онзи пак му дал грош. Петър отишъл в хана и не само кафе и ракия пил, ами си покрил масрафа за целия ден.
Минала така седмица, минал месец. Но не щеш ли, богаташкият син се оженил. Опънал се пак пред кафето и зачакал Петър да му отправи приятелски поздрав. Петър, обаче, бил разбрал за сватбата и вместо познатото "добро утро, цар за векове", рекъл:
-Добро утро, слуга за векове!
Разтревожил се богаташът и попитал:
-Защо ме направи слуга за векове?
-Защо ли? Ще видиш утре, като ти забрани жена ти да висиш в кафенето. А пък като ти се народят деца, ще разбереш какво е "слуга за векове"!
Онзи се намръщил, ама пак му дал грош. После се прибрал вкъщи и изгонил жена си. На сутринта пак седнал пред кафенето и зачакал Петър да го поздрави с предишното "добро утро, цар за векове". Но Петър бил научил каква е работата и още отдалеко викнал:
-Добро утро, резил за векове!
Онзи скочил от стола и а-ха, да зашлеви Петра, ама се спрял първо да попита:
-Защо да съм резил за векове бе, приятелю?
Петър засукал мустак и се засмял:
-Че има ли по-голям резил от това, да изгониш златна невеста за едно "добро утро, цар за векове"?
Горделивият богаташки син така и не можал да го разбере, а Петър не щял повече ум да му дава. Яхнал си магаренцето и тръгнал за село, да разкаже на съселяните си какви глупави и горделиви хора има по тоя свят.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Фала Богу за чудо големо

В едноименната народна песен, записана от братя Миладинови, се разказва за четирите "ангела", които делили небесното благо, за да накажат легенските християни, който нито се уважавали помежду си, нито тачели светиите.

Кой си биле четири ангели?
Един беше стар свети Илиа,
други беше стар свети Никола,
а трекиот беше свети Йован,
четвъртиот беше свети Петер.
---------------------------------
Арно ангели благо разделиле;
на свети Илиа що му се паднало?
Паднало му води и бродови,
му падна'а гемии по море,
он да имат, он да 'и повелят.
Кои юнак вода ке нагази,
да се помоли на свети Никола,
он йе вреден от вода да извади.
На свите Йован що му се паднало?
Паднале му се кръсти и икони,
паднале му кумство, побратимство,
кой ке подстъпи свети Йован,
нека стапни в силен оган.

На свети Петер що му се паднало?
Паднале му ключове от рай,
он да отворе и он да затворе.
...


:) Ние ще почетем св. Йован, да не ни гори огън. 

Честит Ивановден, с най-сърдечни благопожелания към всички именници! Весел празник!



Публикувано от

КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Честито Богоявление! Честит Йордановден на именниците и техните семейства! 

ХРИСТОВО РАЖДАНЕ И КРЪЩЕНЕ

Замъчи са Божа майка
от Игната до Коледа,
та си пови млада бога,
та го пови тази вечер,
тази вечер - Бъдни вечер.
Па го зела Божа майка,
па го зела в свилни скути,
па тръгнала низ Юрдане.
низ Юрдане, въз Юрдане.
Юрдане са разлюляват,
разлюляват, разшибуват,
Божа майка от радости,
млада бога от милости.
Де срещнала свети Георги.
Божа майка отговаря:
- Тук ми бога, свети Георги,
да ми кръстиш млада бога. -
Свети Георги отговаря:
- Тук ми бога, Божа мале,
кръстил би го, не браня са,
ала не смяя от Ивана,
от Ивана Кръстителя,
що е кръстил небо и земя,
той ще кръсти млада бога. -
Па го зела Божа майка,
па тръгнала низ Юрдане,
низ Юрдане, въз Юрдане.
Юрдане са разлюляват,
разлюляват, разшибуват,
Божа майка от радости,
млада бога от милости.
Де срещнала свети Петър.
Божа майка отговаря:
- Тук ми бога, свети Петре,
да ми кръстиш млада бога. -
Свети Петър отговаря:
- Тук ми бога, Божа мале,
кръстил би го, не браня са,
ала не смяя от Ивана,
от Ивана Кръстителя,
що е кръстил небо и земя,
той ще кръсти млада бога. -
Па тръгнала Божа майка
низ Юрдане, въз Юрдане.
Юрдане са разлюляват,
разлюляват, разшибуват,
Божа майка от радости,
млада бога от милости.
Де срещнала свети Иван.
- Тук ми бога, свети Иване,
да ми кръстиш млада бога. -
Свети Иван са зарадува,
та го зе във десна ръка,
в лева ръка медно кутле,
та отиде на Юрдана,
та си кръсти млада бога.
Божа майка отговаря:
- Ей ви вие, светци, рангели,
що стоите, що гледате?
Я земете меден кавал,
качете са нависоко,
нависоко, нашироко,
засвирете и налево,
и налево и надесно,
кой къ чуе - се да дойде
млада бога на кръщене,
Божа майка на слугата. -
И тие я послушаа,
та узея меден кавал,
качия са нависоко,
нависоко, нашироко,
засвирия и налево,
и налево, и надесно;
кой къ е чул - се отишъл.
Свети Никола всред морето,
де преправя три гемии,
гемиджии отговаря:
- Я фърлете елкенето,
та запрете гемиите,
че ще ида млада бога,
млада бога на кръщене,
Божа майка на слугата.

обредна песен

Публикувано от

Драконови приказки: Розата и драконът

Пъпната връв на тая приказка я преряза Шаренийка с нейната "Роза в януари", откъдето е и изображението. Инак е родена още преди три дни, откогато все нещо не ми е ... 
Ми е, не ми е, Enter! :)








Сред безкрайната ледена пустош стърчал самотен трънен храст. Жив ли бил или мъртъв, никой не можел да каже. Първо, знаете колко са жилави тръните - могат да стоят вкопчени в земята години, след като са изсъхнали напълно. И второ, просто нямало кой да каже това, жива душа не се мяркала наоколо. Само безконечната белота на снега и малкото тъмно петно в нея, което наистина било толкова малко, че едва ли би било за отбелязване, ако един ден ...
Един ден около храста паднала сянка. Сянка на нещо, което кръжало високо в небето. Първо кръжало, след това започнало да пада. Накрая се чул тежък тътен - до храста рухнал ранен дракон. Защо паднал точно там, също не се знае - дали единственото контрастно петно му се видяло като последна надежда за спасение, дали била ръката на провидението или за да се роди още една приказка ... Независимо защо, драконът паднал точно там и притворил очи от изтощение и от болка. Кръвта му обагрила снега. После пропила вкочанената земя, сгряла я и животворни сокове тръгнали по храста. Той не бил мъртъв. Топлото дихание на дракона разтопило ледната дреха на тръните и сред тях разцъфнал един розов цвят. Лежащият дракон заемал цялото полезрение на розичката и тя се навела над него:
-Хей!
Драконът мъчително отворил очи, но когато я съзрял, в тях просветнала искрица радост.
-Хей! - прошепнал тихо той.
-Слушай, - загрижено казала розичката - мен ме топли дъхът ти и се чувствам чудесно, но ти не ми изглеждаш добре там. Не е ли по-разумно да се надигнеш?
-Не мога - казал драконът. - Ранен съм и нямам сила ...
-Ранен?
И тогава драконът и разказал. Разказал и за многото, което има. И за единственото, което му липсва - нещото, без което всичко останало няма смисъл. Тръгнал да го търси отдавна. И понякога бил съвсем близо. Но тогава то му се изплъзвало. И той за пореден път се втурвал след него. Разказал и за дълбоката рана, която получил в търсенето и заради която рухнал в пустошта ...
-Опасявам се, че това е краят! - горчиво завършил той.
-Не, не, ти грешиш! - възразила розичката.
И тя започнала да му разказва приказки. Приказки за търсенето и за промисъла на неуспеха, за вярата и надеждата, за малкото въгленче в душата, което никога не угасва и на което е нужно единствено незначителното усилие да поискаш отново, за да се разпали ... Розичката разказвала и разказвала, ден и нощ. А откъде знаела приказки ли? Може би храстът ги помнел от времето преди земята наоколо да замръзне, а може би ги помнела самата земя, в която били корените му. Верни ли били приказките или измислица, драконът вярвал на цветето и с всяка следваща силите му се връщали капка по капка, а раната започнала да се затваря. Понякога розичката не разказвала, а разговаряли за приказките и даже успявали да се скарат. Като се разгневяла, розичката первала дракона с бодлите си, което било смешно, защото какво може да направи една малка роза на един голям и люспест дракон, но той казвал сериозно:
-Хей, хей, мислех, че се опитваш да ме лекуваш, а ти бодеш!
Тогава розичката се правела на разсеяна и започвала нова приказка.
Нощем, когато драконът заспивал, цветето вдигало главичка към небето, откъдето ги наблюдавала една самотна звезда. Розата и се усмихвала и и споделяла за щастието да цъфтиш и удовлетворението да разказваш приказки. За разлика от дракона, звездата не проронвала нито дума, просто продължавала да просветва в нощта.
Сутрин, когато той отворел очи, розата продължавала да разказва.
Един ден, докато слушал поредната приказка, драконът усетил забравения гъдел в крилете, който означавал винаги едно - че копнежът и силата за търсенето са се върнали. "Време е!" - помислил си той и се вгледал в розата. Тя усетила напрегнатия му поглед, прекъснала разказа си и попитала притеснено:
-Какво, не ти харесва приказката ли?
-Не, не е това. Трябва да тръгвам.
Розата била съкрушена. В малката и розова глава се завихрили множество мисли, блъскали се и отеквали болезнено ... Накрая промълвила:
-Да, разбира се, нали затова беше всичко. Но е толкова неочаквано. Не можеш ли да останеш още малко, поне докато свикна с мисълта, че си отиваш?
-Няма такова време, розичке. Време, за което някой да свикне с такава мисъл. Благодаря ти за всичко и прощавай!
Разперил мощните си криле и отлетял.
Без защитната прегръдка на топлото драконово дихание, студът попарил розовите листенца още през деня. А когато паднала нощта, започнал да я покрива ледът. Тръните се сплели гъсто, за да предпазят единственото си цветче, но те не можели да направят много. Самата роза слабо усещала всичкото това, защото душата и била вцепенена. Преди ледът да я превземе напълно, тя се взряла в самотната звезда горе на небето и проплакала отчаяно: "Защо?" Тогава звездата проговорила за пръв път:
-Защото съществата трябва да следват природата си, малка розо. В противен случай ги чака гибел, много по-лоша от физическата. Това, което на теб ти изглежда жестокост, за него е дисциплина, целенасоченост и самоконтрол - неща, без които нито един дракон не би могъл да стане победител, не би могъл да бъде себе си... Той е създание на висините, ти принадлежиш на земята. Противоестествено е да сте дълго заедно. Но има още нещо, драконите са отговорни към съществата, влезли в живота им. Някой ден ще се върне ...
-Дълбоко не вярвам в това - немощно прошепнала розата. - Точно защото си права за всичко останало.  Когато достигне целта си, за какво му е да се връща?! Дълбоко не вярвам в това ...
Цветчето клюмнало и се предало на леда.
Минало време. Време, което розата прекарала безпаметна, безчувствена, замръзнала напълно. Но един ден познат шепот пробудил съзнанието и. "Халюцинирам!" - помислила се розата и се опитала да се върне в съня, но шепотът не спирал. Ледената прегръдка отпуснала хватката си, заменена от топлото дихание, което някога и дало живот. Тя недоверчиво надигнала главичка и срещнала топлите, смеещи се очи на дракона. Розата не казала нищо, просто разцъфнала наново. Звездата излязла права, той се върнал. Не, не за да остане. Само за да и разкаже новите си приключения, да изслуша няколко приказки и ... да изчезне пак в небето.
Този път ледът не могъл да превземе розата толкова бързо. Вечерта тя вдигнала срамежливо глава към звездата в небето:
-Извинявай!
-Няма защо! - засмяла се звездата. - Трябваше да имаш по-голямо доверие, не в мен, а в него ...

Звездата замлъкнала, защото работата и била да свети, а не да приказва. Но мълком се радвала, че отново видяла как в безкрайната ледена пустош, където единственият сезон е зимата, макар и съвсем за кратко, настъпила пролет от топлото дихание на един дракон и разцъфването на една роза.

 При копиране на материали от блога, посочвайте източник! 

Публикувано от

Учена, богата или бедна

Един ерген намислил да се ожени. Обаче харесал три моми - учена , богата и бедна, та не можел да реши коя да избере. Искал съвет от близки и познати, никой не се наел да му даде такъв, пратили го да пита мъдрия Соломон. Тръгнал да го търси момъкът, стигнал в града, към който го упътили. Попитал един човек на улицата къде да намери Соломон, онзи не казал нищо, само посочил с пръст група деца, които си играели наблизо.
-Къде да намеря Соломон? - попитал и тях странникът.
-Аз съм Соломон, чичо. Какво искаш? - рекло едно момченце.
Момъкът много се зачудил, че при дете го пратили, но все пак си казал каквото му било на душата - така и така, три моми харесах - учена, богата и бедна, не знам коя да избера.
-Мълчи, аз да кажа; стани, аз да седна; прави каквото знаеш - засмяло се момчето и изтичало да си играе.
"Загубих си времето!" - помислил си пътникът и тръгнал да се прибира.
-Какво те научи Соломон? - попитала го майка му, като си дошъл вкъщи.
-Нищо не разбрах, мале. Каза само: "Мълчи, аз да кажа; стани, аз да седна; прави каквото знаеш" ...
–Право е рекъл - засмяла се и майка му. - Учената ще вика: "Мълчи, аз да кажа!", богатата: "Стани, да седна аз!". Само беднатата ще ти рече: "Прави каквото си намислил!"

народна приказка

Публикувано от

Надписът (притча-загадка)

Край морето стои камък. На камъка има надпис. Когато го прочетат, богатите плачат, бедните се радват, а влюбените се разделят ...

Какво пише на камъка? :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

Васильовден

Честита Нова Година!
Честит празник на всички именници!

В житието на светеца е разказана историята за един младеж, който се влюбил в девойка, обречена на Бога, и бил готов на всичко, за да я притежава. Затова сключил сделка с дявола и му предал душата си. Но дяволът в недоверието си, че някой ден младежът ще се разкае и ще се обърне пак към Бога, поискал писмен договор. Младежът го подписал и бесовете пробудили у девицата такава страстна любов, че тя започнала да умолява баща си да я омъжи за младежа, като заплашвала, че в противен случай ще се самоубие. Колкото и да страдали родителите, отстъпили - омъжили я. Скоро забелязали, че младежът не стъпва в църква и истината излязла наяве. Дълбоко покрусена, младата съпруга потърсила помощ за мъжа си при св. Василий. Светецът със съгласието на младежа, както предрекъл и дявола, се опитал да го отърве от тежкия оброк. Естествено, срещнал яростната съпротива на нечестивия, който рекъл:
-Не ние дойдохме при него, той дойде при нас!
Бесовете измъчвали младежа. Явявали му се и размахвали пред очите му сключения договор.
Тогава св. Василий събрал хората в църквата и ги накарал да се молят с "Господи помилуй!" за спасението на душата на момчето. Молили се дълго, докато накрая пред очите на всички листът с  договора паднал в ръцете на светеца. Той го разкъсал на части и върнал младежа към вярата.


Публикувано от