Притчите

Някога, много отдавна, когато светът бил още пълен с магически същества, в една гора живеела нимфата Дафне със своите деца. Денем те лекували горските обитатели с песните си, а вечер пеели и танцували за удоволствие край запаления огън. Били толкова обаятелни, а песните им така омайни, че цялата гора се събирала да ги гледа.

Така живели щастливо и безгрижно, докато един ден в гората не дошъл зъл магьосник. Той бил изключително могъщ и повече от всичко на света мразел радостта и веселието. Когато видял нимфата и нейните деца да пеят и да танцуват, страшно се разярил, ударил с жезъла си по земята, изрекъл проклятие и децата на Дафне се превърнали в беззащитни жабчета. Нимфата горчиво се разридала, като видяла какво се случило с децата и, и замолила горските обитатели за помощ, но нямало кой да я спаси от нещастието, защото старият магьосник бил по-силен от всяко горско създание. Жабчетата се втурнали да бягат, а магьосникът ги подгонил с жезъла си, за да ги смаже. Дафне го молела за милост, но в отговор чула единствено зловещия му смях. Жабчетата скачали с всичка сила, но злият старец ги доближавал с всяка изминала крачка. Достигнали черното безбрежно блато. Дафне нагазила в него и започнала да потъва. Разбрала, че ако не получи помощ, там ще намерят края си тя и нейните деца. Тогава отправила молбите си към бащата на гората, а гората и отвърнала с шума на дърветата. Извил се вятър и нимфата се превърнала във висока трева острица, а децата-жабчета се скрили в нея. Старият магьосник започнал да рови в тревата с дългите си костеливи ръце, за да ги улови. А Дафне заплакала с роса от болка и унижение. Когато видели, че майка им я боли и плаче, жабчетата се опитали да запеят, защото така били научени да лекуват. В началото се разнесло нестройно квакане, но то все повече заприличвало на песен, защото те се стараели с всичка сила да помогнат на майка си. И когато чул това, магьосникът, който повече от всичко мразел радостта и веселието, песните и танците, просто се пукнал от яд.

Когато злият старец умрял, нимфата и децата и добили предишния си облик. Вечерта край огъня заедно с останалите горски обитатели пели благодарствени песни за бащата на гората, който не позволил да загинат. А оттогава жабите всяка вечер пеят в хор за щастливото избавление на децата на Дафне, които за малко били едни от тях.

по Джени Уилърс