Притчите

Аз съм Духът на нероденото.
Кой ме вика?
Изберете най-добрите думи!
Вложете в тях най-добрите си чувства!
Изберете най-хубавата музика за призив!
И ми изпратете всичко това!
Вашият глас от Земята ще започне да ме възпитава
на Небесата и да ме привлича към вас.
Как ли?
Викайте ме, викайте ме, викайте ме!
Викайте ме с цялото си сърце и чистота, която притежавате!
Само така вашият зов ще достигне до високото място, което обитавам!..
Вие ли ме повикахте?
Аз ви чух!
Аз се спускам!
Извърши се великото тайнство: аз се явих в земния живот.
Привет на всички ви от Създателя!
Аз съм Пътник на Вечността.
Но аз съм вашето дете.
Аз нямам земна опора*.
Дайте ми възпитание и то ще ми стане опора.
Само приемете условията ми:
- В мен има собствен Път, не ми натрапвайте вашия.
- В мен има собствен характер, не го пречупвайте.
- Изпълвайте ме със светлина, озарена от щедрост.
- Възпитавайте ме в свобода, поръбена с мъдрост.
- Въоръжавайте ме със знания с любов към живота.
- Възпитавайте чувства под ръководството на разума.
- Възпитавайте разум под ръководството на сърцето.
- Нека моето идване ви напомни, че вие също сте Пътници на Вечността. Нашите Пътища се кръстосват, но не се прекъсват.

--------------------------------------
* - Думата в оригиналния текст е "посох". На български няма съответна многозначна дума. Може да означава скиптър, патерица, бастун, пътническа тояга.
--------------------------------------

из "Балада за възпитанието" на  Ш.А.Амонашвили

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy