Живяла някога една грешна жена. Имала само едно детенце и то умряло мъничко. Отишло в рая и там пеело безспирно като славейче.
Един ден и майка му се споминала, но нали била грешна, отишла в ада. Тогава детето спряло да пее, застанало пред портите на ада и започнало да плаче. По някое време Господ усетил липсата му и попитал един ангел:
- Къде е онова сладкогласно пиленце? Защо не пее вече?
- Майка му се спомина и нали беше много грешна, отиде в ада. А то стои пред портите и плаче за нея.
- Иди и я питай поне едно добро не е ли сторила, да я вземем тук - заръчал Господ на ангела.
Ангелът така и направил. Повикал жената и я накарал да помисли поне едно добро не е ли свършила през живота си. Но тя не си спомнила нито едно. Ангелът се върнал натъжен при Господ, казал му, а той го върнал обратно:
- Иди я питай пак! При мен е записано, че веднъж подала луково перо на едно сираче.
Отишъл ангелът, питал я отново.
- Припомни си, може да си забравила! - рекъл и.
- Че какво да си припомням, едно луково перо само съм дала веднъж на едно сираче.
Зарадвал се ангелът, донесъл перото и и го подал:
- Хвани се за него да те изтегля!
Хванала се тя, но като видели другите грешници, започнали да се ловят за нея, че и тях да изтеглят. Жената започнала да се мята и да рита, за да се освободи от тях.
- Вие перо давали ли сте, та да искате да излезете оттук! - разкрещяла се тя.
Тогава перото се скъсало и си останала в ада.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Притча за грешната жена и луковото перо"
Публикуване на коментар