Притчите

Още една история към поръчката на Капитана за приказка с българска пословица. Това е регионален фолклор и израза едва ли се използва навсякъде, но тъкмо да не ставам отегчителна с всеизвестни приказки. :)

И понеже по-надолу се разказва за един дракус, да уточня, че думата означава таласъм. :)

Гърмидоловите дракусе

През моето детство се приказваше за три дракуса - за Кръстенликоския, за Стаматюския и за Гърмодоловия. За мене Гърмидолския дракус беше най-страшен, защото живееше в съседната махала и пътя ми за игране и за къра минаваше край Гърмидоловата къща. Имаше и възрастни хора страхливи.

Дали чичо Христо Гърмидолата е вярвал в техния дракус, не знам, но той му беше поставил и име: Васил. Освен това, винаги, когато се хранели, слагали един празен стол до софрата - за дракуса. Даже го и канели на ядене. Но Гърмидолата имал и полза от дракуса. Понякога той му "донасял" палешници, брадви, въжа и даже цели вървилници със сено. Ако някой си познае някоя вещ у чичо Христо, той казвал, че дракусът ги е донесъл. Дори и когато мулетата му втесвали в чужди ливади, пак с него се оправдавал:

-Дракуса, бе! Той ги пуща от лява (обора). Какво да го правя?

И хората му прощавали. Защото ги е било страх дракуса да не им стори нещо лошо. Те вярвали, че дракуса е невидим, че се превръщал в каквото си иска - в куче, коте, малко прасе, плачещо дете, бивол и др.

Най-сетне чичо и чичана се наситили на дракуса и решили да го отведат някъде далече, за да не се връща. Омесила чичана една тестена питка, сложила я в една скъсана сакулка (торба), а чичо Христо направил на Васил цървули от едно кожено решето. И една сутрин турил на мулето от едната страна сакулката с питката, от другата - цървулете и казал:

-Хайде сега, Василе, с мене, ще идем у аратлика на гости в Добралък!

Яхнал чичо Христо муленцето и тръгнал бавно, така че да пристигне по тъмно в Добралък. По едно време муленцето почнало да кистисва (се уморява), да сколенясва, вир вода станало от пот.

-Ах, тоя проклетник, требва и той да се е качил на капулата - помислил си чичо Христо и слезъл от мулето.

-Слезни и ти, Василе - продумал чичо на невидимия дракус, - че муленцето постана, тежко му е. Обуй цървулите ...

Щом стигнали първата къща на Добралък, чичо Христо закачил на една слива сакулката с питката и цървулите и казал:

-Василе, остани тук да пазиш питката, а аз ще вържа муленцето оттатък на нивите да пасе и ще се върна пак да идем у аратлика.

Хванал чичо мулето и тангър-мангър завил плетищата и у аратлика.

-Добър вечер, аратлик!

-О-о-о, добре ми дошъл, аратличе, как си, заповядай! Дай да вкараме муленцето в дама. Влизай да видим какво правите, по живо, по здраво.

Влезли аратлиците, поприказвали си, похвалили се, пооплакали се, навечеряли се и легнали да спят. Гърмидолата легнал, но бил неспокоен. Не го хванало сън. Въртял се, мислил се, изпели последните петли и към три часа станал. 

-Аратлик, яз требва да излизам рано, че требва да ида на пазар в Станимака, а е бая далечко.

-Е, ага е тъй, аратличе, сбогом и много здраве, пък кога се падне път, пак ела!

Чичо Гърмидол хванал муленцето и по заобиколен път поел за Павелско. Щом пристигнал в къщи, веднага се похвалил на жена си:

-Ех, жена, куртулисахме се вече от този пусти дракус, обухме го с цървуле от решето, оставих го и нема вече да се върне.

Жена му се зарадвала, запалила силен огън в оджака, навечеряли се и легнали да спят. Още не заспали и чули една тупурдия на тавана, цигу-мигу, засвирило едно кемене, затръскало се едно хоро и гредите пращят ли, пращят.

-Ах, верицата му неедна - запсувал Гърмидолата. - Васил се е върнал и изглежда е довел и аратликовия дракус, с кеменчето. Чакай да ви кажа яз вам!

И взел една разгоряла главня и право я замерил през дупката на тавана към кутломозите (ъглите, където се допират стените и покрива). И тоз час се завъртял рудана (чекръка), раздрънкали се тенекии, паднал правия дарак от тавана и се забил в дюшемето на салона. Чули едно силно профучаване през дивнята и "зън-зън" - глас на кеменче престъргал през Бошковите плетища към "Студената вода".

-Видя ли, мама им стара, яз си зная, че само от запалена главня ги е страх! - рекъл Гърмидолата.

Оттам после не се чуло за дракусе у Гърмидолски, но след няколко дена се заговорило, че че са се заселили накрая на градините в една стара ниска необитавана къща на стария "Чилингир", наречена "Метохка". Около тази къща имаше плодни дървета и оттам после никой не смееше да бере ябълки и мушмули.

-------------------

Сега видим ли, че среднощ в село някои пияни се клатушкат по улиците, казваме: "И  те са като Гърмидоловите дракусе!"

А когато някой някого измами или излъже, или някоя мома върне ерген, казваме: "Обули го с цървули от решето."

разказал: Т. Тошев

"Бежещим през годините", родопски сладкодумци, съст. Петко Величков, изд. "Хр. Г. Данов", 1976

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!