Притчите

Светът и Дао все повече се раздалечават¹,

нравите оглупяват, отделяйки се от чистия извор.

Вече не берат свежи цветове от канеленото дърво²,

а се заселват в гнили корени.

Затова на прасковите и сливите³

остава да разцъфват мълчаливо.

Полетите и паденията са по повелята на Небесата,

а всичко живо се суети, блъска, тича, хвърчи.

Ще последвам Гуанчен Дзъ⁴,

ще прекрача през Вратата на Неизчерпаемостта⁵. 

Ли Бо, "Духът на миналото"

---------------------------------------------------------

1- Перефраза на думите от трактата "Чжуан Дзъ":  "Светът загуби Пътя, а Пътят напусна Света", които изразяват падението на нравите в съвременния свят.

2- Метоним на луната, където по легенда расте това дърво, противопоставяне на небесното (високото/извисеното) и земното (ниското/низкото).

3- "Праскови и сливи" в преносен смисъл са мъдреците и техните ученици. "Мълчание" - заминаване в отшелничество, "деяние на недеяние" - форма на осъществяване на учението за Дао ( "Ето защо мъдрецът чрез бездействието действува, чрез безмълвието учи." - "Дао дъ дзин",§ 2 )

4- Гуанчен Дзъ е един от осемте безсмъртни. На въпроса на Хуан Ди за пътя на постигане на Дао отвърнал, че това е неосъзнат процес на освобождаване от формите, завършващ с преминаване във Вечността.

5- Вратата на Неизчерпаемостта открива пътя към безпределността ("ако очите няма какво да видят, ушите няма какво да чуят, сърцето няма какво да усети, твоята душа ще съхрани тялото ти и то ще живее дълго. Хиляда и двеста години спазвам това и тялото ми не се състари. От тези, които следваха моя път, най-добрите станаха предци, най-лошите - царе. Ще те напусна и ще мина през вратата на безкрайността, за да скитам из безпределните простори. Ще се слея с лъчите на слънцето и луната, ще се съединя във вечността с небето и земята." - из монолога на този безсмъртен в трактата "Чжуан Дзъ" ).

-------------------------------------------------------

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!