Поетично утро с Робърт Бърнс :)
Нежно го прегърнах аз
и пое нагоре той.
Все го чакам оттогаз,
нямам нито миг покой.
Пощадете моя драг,
дребен град, пороен дъжд.
Не затрупвай, ситен сняг,
пътищата отведнъж.
Ти не го буди със вой
в здрача, вихъре студен.
Нека спи спокойно той
и да стане отморен.
Нека бъда с него вред,
дето иде в този свят.
Път да го зове напред,
а сърцето му назад.
Робърт Бърнс
превод: Владимир Свинтила
Публикувано от Gloxy-Floxy
0 Response to "Момина песен"
Публикуване на коментар