Притчите

Веднъж бурсукът намерил покрита дупка. Решил да се пъхне в нея, но тя не искала да го пусне и казала:
-Няма за какво да влизаш! Тук е пусто, тъмно и хладно.
Но бурсукът разгребал клонките от входа и казал:
-Вече не е тъмно.
После влязъл вътре и казал:
-Вече не е пусто.
И като полежал малко, казал:
-И въобще не е хладно!

Рахил Баумвол

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Кликайте на картинката за увеличение.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Към мъдрецът Ли се обърнал чиновник:
-Казват, че си толкова мъдър, че можеш да предскажеш колко ще живее човек!
-Така говорят - съгласил се мъдрецът Ли.
-Ще ми предскажеш ли колко ще продължи моят живот?
-Ще се опитам. Колко често правиш нещо, за да получиш възнаграждение?
-Всеки ден. Ходя на работа, за да изкарам пари за препитанието си.
-А колко често правиш нещо, за да избегнеш неприятности?
-Всеки ден. Ако не ходя на работа, семейството ми ще гладува. Нима това не е неприятност?
-А колко често правиш нещо нито за възнаграждение, нито за избягване на неприятности?
Чиновникът се замислил.
-Струва ми се, че беше преди десет години, когато се изкачих на планината Хе и се любувах на облаците - казал той накрая.
-Ето ти и отговора - казал мъдрецът. - Ти си умрял преди десет години.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Няма изход тая къща,
не разбрах къде е входа;
камък и сребро се сплитат
с вековечен дъх на вар.
Стъпала и мрак потаен,
и едва-едва се чува
тъпанът на хоризонта
в гробницата на Акбар.

Няма и следа от шаха.
Само десетина думи
върху мрамора си шепнат
и повтарят на света:
Легна тук преди години
този, който - млад и силен -
цял живот събира злато
да го позлатят в смъртта.

Цял живот събирал злато,
тюркоази и рубини,
дал за блясъка им чуден
и последния имот.
Седнал тъжен върху трона,
чували го да си казва:
Кратко нещо е живота,
а смъртта е цял живот!

Смятали, че е побъркан,
мислели, че се шегува,
лек му давали знахари ...
Ала шахът - вече стар -
се усмихвал и повтарял:
Истината ще ви каже,
утре или след години,
гробницата на Акбар.

Тичал вятърът пустинен,
виел с гласове на лютни.
Палмите зеленооки
натежавали от плод.
Властелинът не преставал
да изгражда туй, в което
бил прозрял, че ще живее
утрешния му живот.

Не преставали и други
да печелят славни битки,
после чезнели във мрака
на любимите коси ...
Но Акбар усещал дните
като тухли върху свода
и във гробницата влязъл
от смъртта да се спаси.

И сега у мен живее
не дъхът на вар и пясък,
нито палмите зелени,
трепнали с листа от жар,
а това, което мълком,
сред пустинята далечна,
ми разказа с десет думи
гробницата на Акбар.

Йордан Милев "99 нощи с Шехерезада"

Публикувано от Gloxy-Floxy

(терапевтична приказка за деца)

Обикновено Зайко спял в дупката си до обяд. Но веднъж се събудил рано и му станало интересно какво правят зверчетата сутрин.

Отишъл първо при Ежко.
Той току-що бил приключил с почистването и лъскането на бодлите си и гледал как блестят на слънцето.
-Ежко, Ежко, а ти какво правиш сутрин? - попитало зайчето.
-Почиствам бодлите на гърба си - отвърнал Ежко.
-А защо ги чистиш?
-Всяка сутрин си чистя бодлите, защото през деня може да намеря нещо вкусно в гората. Тогава го качвам на гърба си и на игличките си го донасям до дома.
-А ако не ги почистиш? - попитал отново Зайко.
-Ако не ги почистя и на тях остане някое листо или парче ябълка, а искам да кача на гърба си това, което съм намерил, няма да имам място. Чистите иглички цял ден ме хранят.

След това Зайко отишъл при Катеричката. Тя брояла орехите в дупката си.
-Катеричке, Катеричке, а ти какво правиш сутрин?
-Броя орехите в дупките си и премествам от там, където са много, там, където са малко. Гледам да имам навсякъде по равно, в случай че огладнея.
-Колко интересно - казал Зайко и продължил нататък.

Следващият, когото видял, била Совата, която стояла на клона на големия дъб.
-Сово, Сово, а ти какво правиш сутрин?
Совата не отговорила.
-Сово, Сово, а ти какво правиш сутрин? - повторил въпроса си Зайко.
Совата отново не отговорила.

В този момент оттам претичал Вълкът. Чул, как Зайко се опитва да разговаря със Совата, и решил да се намеси.
-Совата сутрин спи.
И тогава Зайко забелязал, че очите и наистина са затворени.
-А защо тя спи сутрин? - попитал той.
-Совата ловува нощем и затова през деня спи - отвърнал Вълкът.
-Вълчо, Вълчо, а ти какво правиш сутрин? - решил да попита и него Зайко.
-Тренирам лапите си, за да са бързи и издържливи, когато тичам.
-А защо?
-За да мога, ако огладнея и срещна зайче, да го догоня и да го изям! - признал си Вълкът и се ухилил.
Зайко се изплашил, но Вълчо продължил:
-Не се вълнувай, Зайко! Сега не съм гладен, нищо няма да ти направя.

Зайко се сбогувал с Вълка и се прибрал у дома.
Оттогава всяка сутрин чисти зъбките си, както Ежко чисти иглите си. Подрежда дупката си, както това прави Катеричката. И накрая тренира лапите си, както това прави Вълкът, за да може винаги да избяга, ако го срещне гладен.

Татяна Ландина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На поляната в градския парк, сред зелената трева се появили зъбчатите листа на глухарче. Израснало стебълце, на което разцъфнал прекрасен жълт цвят, свеж и невинен. По-късно в утробата на този цвят узрели стотици семенца, а самият той се превърнал в нежна пухкава топка. Веднъж духнал силен вятър и семенцата се отправили на пътешествие със своите парашутчета. Едно от тях паднало между плочите на пътеката. "Тук ще живея" - казало семето и започнало да пуска корени.
До пътеката имало пейка, на която обичало да седи и да чете едно момче. То обикновено било тъжно и често в отчаяние свивало пръстите си в юмрук. Един ден забелязало, че между плочите на пътеката прораснали две нежни листчета. "Не, няма да се получи! Вие сте толкова слаби, колкото и аз!" - помислило си раздразнено момчето и ги стъпкало.
Но на следващия ден листчетата отново се били изправили. И то не две, а четири. Момчето започнало да наблюдава малкото, но сърцато растение. След няколко дни ярък жълт цвят радвал очите. Вдъхновение завладяло момчето. "И при мен ще се получи!" - развълнувано си казало то и нежно докоснало цветето.

Не питай вятъра защо си тук, а не на друго място. Даже и да се озовеш в тясна цепнатина между камъните, трябва да пуснеш корени и да живееш.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Двама любители на свръхестественото веднъж започнали спор, какъв е характерът на дявола. Първият доказвал, че това е изчадие на ада, всесилно чудовище, способно да отрови живота на всеки, когото срещне на пътя си. Вторият бил убеден, че дяволът е напълно миролюбиво същество, даже обаятелно по някакъв начин, макар и с донякъде неприятна външност.
В разгара на спора пред магистрите на магията се явил самия дявол. Нахвърлил се върху първия и започнал да го тегли за носа, докато на втория направил поклон и го почерпил с цигарка.
Излиза, че на всекиго се въздава според мислите.

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Един бедняк отишъл при богаташ-скъперник и му казал:
-Слушай, Адам и Ева са наши прародители, следователно ние сме братя. Ти имаш голямо богатство, аз нямам нищо. Затова нека си разделим богатството ти наполовина.
Богаташът му подал медна монета и го погледнал въпросително.
-Нима това е справедлив дележ? - възмутил се беднякът.
-А ти по-добре мълчи - сърдечно го посъветвал богаташът. - Защото ако за делбата узнаят останалите братя, и от това може да се лишиш.

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Кликайте на картинката за увеличение.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж на пазара търговец поискал прекалено висока цена за стоката си. Възмутеният клиент извикал:
-Ти имаш ли съвест или нямаш?!
През това време наблизо минал Маулан Кутбадин и чувайки думите на купувача, отбелязал:
-Такава стока на пазара няма да намериш!

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

На север, в китайската провинция Лу-шан живяла в гората девойка-отшелница. Носели се слухове, че тя може да разговаря с мълниите, разбира езика на зверовете и птиците, даже самите усурийски тигри и прислужват. Тези, които били виждали Е-лин, били малко, защото хижата и се намирала в непристъпни места, а самата тя не търсела компанията на хората. Въпреки това се знаело, че момичето посещава Великите учители, а някои от тях даже са били в дома и.
Веднъж през гората, в която живеела Е-лин, преминавали странстващи монаси. Те се били отправили към един дзен манастир. Било есен, небето се променяло непрекъснато. Изведнъж всичко потънало в мъгла, духнал студен северен вятър и се излял порой. Монасите били близо до жилището на Е-лин и я помолили за подслон. Разположили се покрай огнището и започнали да се молят. Дълго шепнали някакви заклинания, но дъждът продължавал да се лее. Накрая един от братята се обърнал към девойката:
-Е-лин, ние знаем, че ти можеш да контролираш природните стихии, че е в твоя власт да спреш вятъра и да извикаш слънцето. Окажи ни тази услуга. Нашите молитви не стигат до небето, а ние много бързаме.
-Не, не трябва да се тревожат духовете на стихиите без сериозна причина - отвърнала Е-лин.
-А може би ти нищо не умееш и славата ти е лъжлива? - опитал се да я провокира друг монах.
-Това е без значение - казала девойката. - Славата не ме интересува.
-Но какво да правим? Толкова време губим - вълнували се монасите.
-Баба ми казваше: като има цветя, радвай се на цветята; когато няма цветя, радвай се на пъпките. Всичко е наред, ако съумееш да запазиш спокойствие.
-Но как да се радваме на пъпките, когато знаем, че ти можеш да ги накараш да цъфнат! - продължили да досаждат монасите.
-Не, - отвърнала Е-лин - насила разтворения цвят няма аромат. Насила призованото слънце ще ви изгори. Вие не познавате законите на природата, а молите за чудо. Докато истинското чудо е в самите закони. Изучете тях и ще придобиете влияние!

дзен притча

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Високо в небето, до самите облаци летяла рижа котка. Просто летяла. Така, от самосебе си. Най-накрая мечтата и се сбъднала. Рижата котка винаги била мечтала за полет и завиждала на птиците, които летели зад прозореца. Сега нямало за какво да завижда, тя била щастлива. Наслаждавала се на вятъра в лицето си, който рошел мустаците и козинката и и се любувала на покривите и върховете на дърветата под нея, ярко осветени от слънцето.
Ето, отдолу се показал познат район с ниски кирпичени къщи и някъде там било старото куче, вързано на верига, което виело протяжно като вятър в тръба. Ах това куче, отдавнашен познайник! То непрекъснато лаело по котките, които се промъквали в двора му. Рижата котка се страхувала от него и затова гледала да го избягва. Но сега, когато можела да лети, не било нужно да се страхува от никого. Нека кучето си лае за здраве, все едно, никога няма да я достигне. Затова махнала с лапи и рязко пикирала надолу. А когато се оказала над главата на старото куче, започнала да го дразни:
-Е, как е, като не можеш да ме хванеш? Мога да си летя над двора ти, колкото си искам!
-Да, - кимнало кучето- можеш да си летиш в безопасност над главата ми, колкото щеш. Но само това. Смееш ли да стъпиш на земята, докато зъбите ми са здрави?
Рижата котка се разсърдила. Искала да му отговори подобаващо, но преценила, че на такава специална котка като нея не и отива да се разправя с обикновени кучета. "Та аз сега не съм обикновена, - мислела си тя - аз съм котка, познаваща чувството за полет!" И с тия мисли се устремила отново нагоре. Изведнъж дочула до себе си нечие тънко гласче.
Озърнала се и видяла една лястовичка, която летяла след нея.
-Гледай ти, гледай ти! - казала лястовичката. - Летяща котка! Не всеки ден можеш да видиш такова нещо!
-Не се ли страхуваш от мен? - попитала котката. - Сега мога лесно да те хвана и да те изям.
-Това, че умееш да летиш и имаш нокти, още не значи, че си достатъчно бърза, за да можеш да ме хванеш.
-Е, какво пък! - усмихнала се котката. Смелият нрав на птицата и харесал. - Тогава да полетим заедно, а?
-Не сме в една посока! - отрязала лястовичката.
-Защо?
-Аз търся светлината - отговорило птичето. - Не знам накъде летя и кога ще пристигна.
-Аз също искам да търся светлината! - възкликнала рижата котка. - Уморих се да седя до прозореца и да гледам как вие, птиците, летите в небето. Повече не искам да живея у хората и да лежа до камената. Искам да бъда като теб, да летя напред, срещу неизвестното, въпреки ветровете и бурите, искам да видя света, да постигна истината и да открия своето предназначение.
Лястовичката я изслушала и след като помълчала за кратко, казала:
-Е, добре! Ако наистина искаш това, лети след мен ...
-Разбира се! - зарадвала се котката. - Ние ще летим напред, забравяйки за всичко, ще намерим светлината, ще се къпем в лъчите и, ще познаем истинския смисъл на живота и ...
Тук тя трепнала и рязко спряла.
-Какво има? - попитала лястовичката.
-Миризмата - прошепнала котката.
-Каква миризма?
-На щастие - промълвила котката и облизвайки се, полетяла наобратно.
-Ей, ама ти къде? - извикала след нея лястовичката.
-Мирише на пържена риба, явно стопанката ми е приготвила обяд.
-А светлината ... и смисълът на живота?
-Да, - кимнала котката - виждам светлината ... от прозореца на моята кухня. А смисълът на живота ... Е, ще помисля за него, когато рибата се озове в стомаха ми.
Котката помахала с опашка и се устремила към дома си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(детски терапевтични приказки и притчи)

Децата в едно семейство започнали спор помежду си, кого майка им обича най-силно и като не могли да се разберат помежду си, отишли при нея да го разреши.
Майката взела една свещ, запалила я и казала:
-Тази свещ съм аз, а нейният пламък - моята любов!
След това взела още една свещ, запалила я от своята и казала:
-Това е първородното ми дете. Аз му дадох от своя огън, своята любов. Нима от това пламъкът на моята свещ намаля? Пламъкът на моята свещ остана същия.
И така тя запалила толкова свещи, колкото деца имала, но пламъкът на нейната свещ останал все така топъл и силен.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Слушай, Ежко, - казала Лисицата - кога най-накрая ще махнеш тия бодли? Толкова са демодирани, отдавна вече не се носят!
Решил да я послуша таралежът и тръгнал към фризьорския салон. По пътя над него прелетяла Совата. Като разбрала къде отива, се засмяла:
-А ти поръчай още да те освежат с морковена вода и балсам от краставички!
-И това ли е модерно? - заинтересувал се таралежът.
-Не, но така на лисицата ще и е по-вкусно, докато те яде! Защото единственото, което я спираше досега, бяха бодлите ти.

Така Ежко разбрал, че не трябва да вярва на всеки съвет, а още по-малко на всеки, който дава съвети.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Провокирано от тази публикация на di_ani .
Личното ми отношение е: Не анатемосвайте хляба, той е изконен!

В древни времена хлябът бил храна на боговете, а хората не познавали зърнените култури. Веднъж един смел момък се качил на небето и видял зърна, пръснати да се сушат на слънце. Той искал да вземе на земята поне едно зрънце, но небесните стражи не му позволили:
-Това е храната на боговете и не се полага на смъртните да я вкусват.
Но момъкът успял да ги надхитри. Тръгвайки си, минал по разпилените зърна. Стражите го пуснали, защото ръцете му били празни. И като се върнал на земята, обрал от босите си стъпала зърната, които били полепнали по тях.
Така хората се сдобили с храната на боговете.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж Соколът се обърнал към Враната:
-О, мъдра Врано! Ти живееш почти триста години. Надживяла си поколения от рода ми. Кажи, в какво е тайната на твоето дълголетие!
-Живей така, както живея аз и животът ти ще се удължи многократно.
Соколът решил да я послуша. Застанал до нея на клона на стария дъб и започнали да разговарят за живота. Говорили, говорили, докато по някое време огладнели. Литнали да търсят храна. Скоро Враната съзряла един умрял кон. Зарадвала се и се спуснала долу, а Соколът след нея. Враната хищно се нахвърлила на мършата. Соколът дотогава не бил опитвал такава храна. Клъвнал веднъж, клъвнал втори път, замислил се. Клъвнал трети път и повече не могъл.
-Знаеш ли, Врано, - казал той - по-добре веднъж да се напия със свежа кръв, отколкото триста години да се храня с мърша.
И отлетял.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Живеели в едно село двама братя. Получили в наследство голямо поле с великолепен чернозем. Зарадвали се братята, но не знаели как да го поделят помежду си. Мислили, чудили се, спорили, никак не могли да се спогодят. Както и да прокарвали границата, все на единия му се струвало, че по-голямата част е за другия. Накрая се уморили от безплодния спор и решили да се посъветват с мъдрец.
-Кажи ни, старче, как по равно и мирно да разделим земята?
-Направете така - нека единият раздели земята на две части, а другият да реши коя част за кого да бъде.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Създателю, - обърнало се гърнето към Грънчаря - ти ме сътвори от глина...
-Сътворих те, е?
-Аз ти благодаря! Но в какво е смисълът на моето съществуване? Каква е висшата цел? За какво въобще съм нужно?
-Как така "за какво"? Не се радваш, че съществуваш ли?
-Радвам се, разбира се! Но бих искало да знам ...
-Не, моля те, вземи се изясни! Какво искаш - да знаеш или да се радваш?

П.Бормор

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Решили хората веднъж да построят красиви, просторни въздушни замъци. Веднага започнали да чертаят планове на пясъка. Всичко по съвременните технологии. Само че до строителство така и не се стигнало - възникнали непреодолими разногласия с какъв материал да строят, в какъв цвят да ги боядисат, да сложат ли крепостни стени.
Едните настоявали: "Трябва да строим от свежия вятър на промяната, така е прието в световната практика. От такъв материал замъците ще станат светли, просторни и чисти." Другите им възразявали: "Да не сте полудели! Замъците веднага ще рухнат. Най-добър е изпитаният от времето застоял въздух. Той няма да ни подведе. И ще имаме стабилни и дълговечни замъци."
Започнали да спорят. Спорили до пресипване. Свършили аргументите, започнали обвиненията. Свършили обвиненията, започнал бой.
Някой се опитал да ги помири, призовавайки ги към здрав разум: "Време е да се хващаме за работа! Скоро ще дойде зима, къде ще живеем?" В резултат и двете страни се нахвърлили върху него: "Ренегат! Конформист!" А в това време вятърът заличавал и плановете на пясъка, и темелите на въздушните замъци, но биещите се в прахта вече не забелязвали това.

Александър Бажанов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Чичопеят като се е разпял от сутринта, не можах да не го отразя. :D
Кликайте на картинката за увеличение


Чичо Стоян

Публикувано от Gloxy-Floxy

Разказват, че падишах Акбар веднъж, след като дълго се занимавал с държавни дела, решил да се отпусне и позабавлява. Разговорил се с придворните. Един казал едно, друг - друго. Изведнъж в паметта на владетеля изплували стиховете на древен поет:

Кой не може да бъде мъж на жената?
Кое не може да изгори в жарък пламък?
Никога да не изчезне в дълбините на морето?
Кое, кажи, не е подвластно на времето?

Синът не може да бъде мъж на майка си.
Вярата не изгаря в пламъка.
Славата не може да се скрие в дълбините на морето,
а името не се изтрива от времето.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Към люлката на малкия принц, станал по-късно един от великите владетели на своята държава, пристъпили две феи.
-Ще подаря на своя любимец острия поглед на орел, - казала първата - от който в неговата държава няма да може да се укрие и най-дребната мушица.
-Подаръкът ти е прекрасен, - отвърнала втората - принцът ще бъде прозорлив монарх. Но за орела е присъщ не само зоркият поглед, който му позволява да забележи и най-дребната мушица, а и благородното презрение към преследването им. И нека това качество принцът получи за подарък от мен.
-Благодаря ти, сестро, за мъдрото ограничение! Наистина, много владетели щяха да са далеч по-велики, ако, обладавайки силна проницателност, не се унижаваха с дребнави дела.

Готхолд Ефраим Лесинг

Баснята е насочена срещу Фридрих ІІ и установения от него полицейски надзор над населението.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Бръчката дошла при човека и му казала:
-Ако се смееш, ще легна около устата ти. Ако плачеш, ще легна под очите.
Човекът решил да я надхитри.
-А аз няма нито да се смея, нито да плача - казал и той. - Нищо няма да правя.
Но не можел да не мисли.
И какво се случило? Човекът мислел и бръчките се появили на челото му ... и около устата, и около очите, защото, мислейки, той и плакал, и се смял.

Рахил Бумвол

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

...

— Не мисли за нищо, Жоан, и не ме разпитвай. Виждаш ли светлината на уличните лампи и хилядите цветни реклами там? Ние живеем в един умиращ свят, а този град се тресе от живот. Откъснати сме от всичко. Останали са ни само сърцата. Аз бях на луната, но се върнах и ето ме при теб — моя живот. Не разпитвай повече! В твоите коси има повече тайни, отколкото в хиляди въпроси. Пред нас е нощта. Няколко часа и цяла вечност, докато утрото започне да чука на прозорците. Любовта между хората е всичко — най-възвишеното и най-обикновено нещо на този свят; това го разбрах днес, когато нощта се стопи в цъфналите храсти, а вятърът беше с дъх на ягоди. Без любов човек е мъртъв, само къс хартия с няколко дати и едно случайно име, записано на нея… по-добре да умреш…

Светлината на уличните лампи нахлуваше през прозореца на колата като подвижен лъч на фар в тъмнината на параходна кабина. Очите на Жоан ту заблестяваха, ту потъмняваха на фона на бледото й лице.

— Няма да умрем — прошепна тя в обятията му.

— Не. Ние няма да умрем. Само времето ще умре. Проклетото време, което винаги умира. Ние ще живеем. Винаги ще живеем. Когато се пробуждаш, е пролет, когато си лягаш, е есен, а между тях е хиляди пъти зима и лято; и ако се обичаме достатъчно, ще бъдем вечни и безсмъртни като туптенето на сърцето, като дъжда и вятъра, а това вече е твърде много. Ние побеждаваме дните, любима, а губим годините; но кой иска да разбере това и за кого има значение то? Часът трае цял живот, а мигът е най-близо до вечността. Твоите очи блестят. Звезден прах лети в безкрайността; боговете могат да стареят, но твоята уста е млада; загадката трепти между нас, между теб и мен, между зова и отговора. Тя идва от тъмнината, от унеса на всички влюбени, изтръгната от далечния вик на пламенната страст, устремена към златистите бури, безкрайния път от амебата до Рут и Естер, до Елена и Аспасия, до сините мадони в крайпътните параклиси, от промъкващия се звяр до теб и мен…

из "Триумфалната арка" на Е.М.Ремарк

Публикувано от Gloxy-Floxy

Жената на Бузурджимихр, везира на Хосров І Ануширван, му задала някакъв въпрос, на който той не могъл да отговори. Тогава тя му казала:
-Ти си съветник на царя и получаваш за това щедра отплата, а не можеш да отговориш на моя въпрос!
-На мен ми плащат за това, което знам, а не за това, което не знам - възразил той. - Ако ми плащаха за това, което не знам, цялата съкровищница на царя нямаше да му стигне, за да се разплати с мен. Защото това, което е неведомо за мен, е несъизмеримо повече от това, което знам.

Абул Фарадж "Книга със занимателни истории"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(детски терапевтични приказки и притчи)

Веднъж, след един тих дъждец, слънцето се показало и на небето се появила седемцветна дъга-дъгичка. Който я погледнел, все я хвалел.
-Вижте, вижте, - казвали те - каква хубава и пъстра дъга!
Дъгата слушала, слушала и се възгордяла. Започнала да се хвали, че е по-хубава от слънцето.
Слънцето чуло хвалбите на дъгата и и казало:
-Дъга-дъгичке, колко си глупава! Хубава си, но още не знаеш, че без слънце дъга не става.
А дъгата се засмяла и пак почнала да се хвали:
-Аз съм дъга-дъгичка с дълга, хубава косичка! Ти си слънце горещо. И ти се мислиш за нещо!
Слънцето се разсърдило и хоп, скрило се зад един облак.
Горката дъга-дъгичка се изгубила и повече не се видяла.

К.Д.Ушински

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Започнали мравките да си строят мравуняк. Струпали десет сламки и в този момент се появил Охлювът:
-Какво правите тук?
-Мравуняк строим.
-Веднага да приберете всичко от пътя.
Мравките разтурили купа и Охлювът пропълзял.
На ново място построили висок, солиден мравуняк. Тъкмо положили последната сламка и Охлювът се появил отново.
-Пак ли? - разкрещял се той. - Вие какво, издевателствате над мен ли?! Веднага прибирайте всичко от пътя, ще пропълзявам!
-Скоро е зима, - примолили се мравките - разбери ни, без мравуняк ще замръзнем!
-Не ме интересува, до сутринта пътят да е свободен!
Охлювът се скрил в къщичката си и захъркал.
-На Охлюва му е все едно накъде пълзи, - казала една от мравките - а ние без мравуняк ще загинем. Трябва да го обърнем, докато спи.
Така и направили.
Охлювът се събудил сутринта и не повярвал на очите си: пътят бил свободен. "Кога успяха да преместят такава планина?! На мен, разбира се, ми е все едно накъде пълзя - и тук трева, и там трева. Но принципно не искам да се обръщам. За кой дявол да се обръщам, като мога да пълзя и направо?!"
И Охлювът отпълзял натам, откъдето пристигнал.

Понякога е по-добре да си направиш вид, че отстъпваш и злото погасва от само себе си.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Мъдрецът Шапур казал веднъж:
-Когато виждам да процъфтяват делата на глупците и лошите дела на умните хора, стигам до извода, че съдбата на хората няма никаква връзка с достойнствата им.

Абул Фарадж "Книга със занимателни истории"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Всеизвестно е, че един от най-големите лекари на средните векове е източният мъдрец Авицена. Дочакал той в труд и мъки последния си ден, легнал на одъра и ... ще мре. А няма по-тъжен и по-абсурден миг от оня, в който си отива лекар.
С просълзени очи учениците му се навели над него. Той казал:
-Всички лекарства открих, всички болести излекувах - не можах да намеря само един лек!
-Какъв, учителю? - попитали те, защото вече берял душа.
-За езика на жена ми! - казал Авицена и издъхнал.

Йордан Милев "99 нощи с Шехерезада"

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Дядо, какво си шепнеш? - попитах аз, виждайки го да си мърмори нещо преди сън.
-Полагам мисъл на сърцето си, синко ... - отвърна той.
-Какво значи това?
-Не искам да се скарам със съседа, който ме подведе, а как точно да постъпя, не знам. И ето, полагам мисълта на сърцето си и заспивам, а на сутринта то ще ми подскаже какво да направя.
-Откъде знае сърцето, дядо?
-Сърцето всичко знае, синко. Аз цял живот се уча от него. И теб съветвам: когато търсиш отговор на сложен въпрос, когато нещо ти е непонятно, сложи мисълта преди сън на сърцето си и на сутринта отговорът ще ти се открие.

Така ми каза дядо, когато бях на девет години. И в живота си много научих за изкуството на педагогиката по този начин, като слагах мисъл на сърцето си преди сън.
Провървя ми с моя дядо.
А на вас?

Ш.А.Амонашвили "Без Сърце какво ще разбереш"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В стари-прастари времена жените не умеели да отказват на мъжете в нищо. Просто не им било дадено такова свойство. Каквото и да поискал мъжът, получавал го. Хареса му жена, само се приближава до нея и е негова. Хареса му друга - същата история. Никаква борба, никакви страсти, никакви вълнения. Даже да прилича на Квазимодо, даже на самия дявол - никакъв отказ, никакъв отпор.
Скучно им станало на мъжете. Събрали се и хайде при Създателя.
Пристигнали, тълпят се, шумят, искат да ги приемат. Излязъл при тях Творецът и пита:
-Е, какво, мъже? Нещо не е както трябва в живота ли, що ли?
-Не, - отвръщат мъжете - като цяло животът ни устройва - и земята ражда, слава Тебе, Боже, и горите са пълни с дивеч, и катаклизми няма! Но ето какво ни мъчи, скучно ни е в смисъла на междуполовите отношения. Жените не отказват никому нищо. Без борба не ни е интересно. В секса няма радост, разбираш ли?
-Разбирам, да не съм по-глупав от вас, нали аз съм ви създал! Мога да поправя това, но да не съжалявате? Защото няма да го променям повече. В крайна сметка съм Създател, а не някакъв джин.
-Не, не, направи както искаме! Няма да вземем думата си назад - уверявали го мъжете.
-Да бъде по вашему - махнал Господ с ръка.
И станало така:
Израстнал около жените бастион непристъпен, един такъв ореол - невидим за очите, но непреодолим. Оценил Господ работата си и както обикновено казал, че това е добро.
И като им тръгнало на мъжете - не полов живот, а бягане с препятствия. Прииска му се на мъжа жена и по стар навик тръгне направо ... Да, ама не! Жените станали едни претенциозни - този, видиш ли, крив, а този - риж; този - нискорасъл, а този - дългуч; този - прекалено дебел, а този - прекалено слаб; а пък плешивите, тях въобще последни ги разглеждат.
И като се почнало оттогава: ухажвания, серенади, подаръци, даже рицарски турнири ...
Въобще, наложило се жените да се завоюват. Не всички се справяли с това предизвикателство - някои отстъпвали, а други не смеели и да опитат.
И няма какво да се направи. Уговорката си е уговорка! Така си живеем и до ден днешен. Във всеки случай интересно е, не е скучно!
А работата е там, че жените сами нищо не разбират. Бастион около тях изникнал, а вътрешната им същност никой не променил. Съпротивлява се жената на мъжа, а вътре в себе си го жадува, изживява и мисли:"Ти само не отстъпвай, скъпи! Не се предавай! Само прескочи тая проклета стена, дяволите да я вземат!"
А мъжете това не знаят ...

Анатолий Гусев

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

-Кой е най-големият грях, по твое мнение? - попитал самодоволно свещеникът.
-Да смяташ другите за грешници - отвърнал Учителят.

Антъни де Мело "Една минута глупост"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(клик на картинката за увеличение)

Честит празник с този чудесен стих на Валентин Йорданов, взет оттук!

Бъдете здрави! Бъдете огнени! Бъдете неустоими!

Весел празник, момичета!


И останалите поздравчета в стихове - в Осмомартенския албум на Притчите.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валял сняг. Ева премръзнала и се разплакала. Няколко снежинки, желаейки да я утешат, се превърнали в цветя. Когато ги видяла, сърцето и трепнало и в него се родила надежда. Оттогава кокичето е символ на надеждата за по-добър живот.



Старицата Зима и нейните спътници Мраз и Вятър се наговорили да не пускат Пролетта на земята. Тогава от преспите се подало смелото Кокиче и протегнало листчетата си към Слънцето за помощ. Слънцето го забелязало, разтопило снега, сгряло земята и отворило път на Пролетта.



Богинята Флора раздавала костюми на цветята за карнавал. Снегът също поискал да участва в карнавала, но не му се полагал костюм. Започнал да моли цветята да разделят дрешките си с него, но те се страхували от студа и му отказали. Само кокичето го съжалило и разделило наметката си с него. Оттогава двамата са неразделни.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Този вятър се родил една утрин, когато звездите току-що се били скрили, а слънцето едва се било подало зад хоризонта. След като се научил да лети, той се издигнал в небето и погледнал земята от високо. "Каква красота! - помислил си вятърът. - А почти никой не знае в какъв прекрасен свят имам щастието да живея! Трябва да разкажа за това, за да може всеки да се радва на този свят като мен!"
И той със смях полетял към земята. Летял към хората, бързал да ги направи щастливи.
По пътя вървял човек. Вятърът разрошил косите му, шепнейки:"Аз знам тайната ... Знам тайната на света ... Погледни наоколо, колко е хубаво! Светът е чудесен и добър, съгласен ли си с мен?"
Човекът се усмихнал и кимнал. Той не разбрал кой му говори, но чутото било истина. Човекът поел глътка от вълшебния вятър и му се приискало да запее. Мелодията сама се появила в главата му, а думите измислял в движение. Това била песен за доброто, щастието и живота.
Песента се харесала на вятъра. Той я подхванал и я понесъл нататък. Тя звучала навсякъде, откъдето минел, и на лицата на всички, които я чуели, се появявала усмивка. Хората започвали да припяват на вятъра и скоро цялата планета се изпълнила с радост, радостта на онзи човек на пътя, комуто вятърът открил тайната на света.
Хората пеели, а вятърът летял сред тях и на всеки, до когото се докоснел, все едно пониквали крила. Изглеждало сякаш човечеството ще се превърне в ято весели птици и ще полети право към топлото слънце в безкрайните небеса. Удивената земя се радвала заедно с хората, никога досега не и се било случвало да види децата си толкова щастливи.
Но на вятъра и това му било малко. Той събрал капка по капка цялата доброта, която имало на планетата и от небето се излял вълшебен топъл дъжд. Никой от хората не се сетил за чадър. Всички се радвали на този дъжд като деца, смеели се и шляпали в локвите. През целият свят се изпънала цветната лента на дъгата.
"Откъде си? - питали хората вятъра. - Кой те създаде?"
"Не знам, - отговарял вятърът - но навярно и така трябва да бъде."
Той отново полетял, извисил се и докоснал звездите. Звездите му дали малко от сиянието си и вятърът се устремил обратно към земята, разливайки светлината по целия свят. Светлината прониквала в сърцата на хората и те получавали способността да разбират истинската красота. Поетите се опитвали да я изразят в стихове, художниците да я нарисуват, композиторите да я превърнат в звуци. Всички произведения били прекрасни и в същото време нито едно не можело да предаде напълно това великолепие, което обкръжавало хората навсякъде. То можело само да се почувства.
И тогава светът засиял по-ярко от най-ярката звезда. Даже Слънцето се изумило, гледайки блестящата земя. Тази светлина се състояла от светлината на звездите и светлината на радостта, родена от разкриването на тайната на Вселената, тайната на живота. Тази светлина била така ярка, че нищо не можело да я затъмни. И песента, тази чудесна песен, съчинена от щастливия човек, все не замлъквала ...
И продължавал да се носи над земята вятърът, този вятър, който споделил с хората възторга от красотата на света.
Вятърът, наречен Радост ...

Олга Овчиникова

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

(детски терапевтични приказки и притчи)

Някога Египет бил управляван от един цар. Вярно не цар, а фараон, така се наричали египетските владетели. Той не се отличавал с нищо особено. Не бил нито умен, нито глупав, справял се добре с управлението на държавата. И министрите му били добри. Така и щяло да отмине царуването му незабелязано, ако не се било случило ...
В един прекрасен ден фараонът решил да се разходи в градината. А дворцовата градина била просто великолепна. В нея имало цветя от цял цвят, летeли пеперуди, бълбукали фонтани и, разбира се, пеели птици. Даже в жаркото обедно време можело да се намерят сенчести кътчета. Но в този ден слънцето светело особено ярко и фараонът, изтощен от жегата, бил принуден да се прибере в двореца.
-Пфу! Да беше изчезнало това слънце! - казал той, излизайки от градината.
А точно в този момент богът на слънцето Ра бил решил да отдъхне там. Ра бил ужасно обидчив, както всички богове.
-А, така ли! - казал той. - Ще те науча да цениш слънцето!
И дворецът и градината потънали в тъмнина. Фараонът с радост се върнал в градината и заповядал да донесат факли.
Но на следващата сутрин, когато слънцето изгряло над цялата страна, а дворецът останал потънал в мрак, фараонът се изплашил. Заповядал да се свика Големия Държавен Съвет и да поканят на него всички жреци.
Огледал фараонът пълната зала (министри той имал много, а жреци още повече) и попитал:
-Кой от тук присъстващите може да ни отговори на въпроса, защо слънцето не изгря над двореца?
Но министрите само свивали рамене, а жреците уплашено въртели очи.
-А всички ли се явиха?
-Не, - услужливо подсказал главният министър - жрецът на бог Ра не дойде.
-Незабавно изпратете за него.
Когато побелелият от страх вестоносец влязъл в залата сам, фараонът едва не заповядал да го екзекутират, но решил все пак да го изслуша.
-Главният жрец на бог Ра заръча да ти предам, че нито той, нито други жреци от Слънчевия храм ще дойдат, защото си разгневил бог Ра, Велики. И няма да има слънце над двореца, докато не заслужиш божественото опрощение.
-Ха, - възкликнал фараонът - сякаш си нямам друга работа, че прошка да искам! Ще преживеем и без слънце.
Минавали ден след ден, а дворецът оставал потопен в тъма. Птиците в градината престанали да пеят, пеперудите отлетели, а цветята увехнали. Даже водата във фонтаните не бълбукала вече така весело. Минала седмица, след нея друга. Министрите се разпръснали по срочни дела, даже слугите все по-често се престрували на болни, за да не идват в мрачния и тъмен дворец. Накрая фараонът не издържал. Гордост, гордост, но съвсем не му се искало да остане сам, а и му било жал за градината. Заповядал да приготвят колесницата, за да отиде в храма на Ра и да поиска прошка.
Когато портите на двореца се разтворили и колесницата излязла на пътя, фараонът присвил очи от яркото слънце, но след малко ги отворил и се огледал. Наоколо се простирали поля и градини. Водата ромоляла в каналите, пеели птици и се смеели деца.
Бил жарък летен ден, но фараонът сякаш не усещал горещината. Той не откъсвал очи от слънцето.
Когато стигнали до храма и колесницата спряла, фараонът скочил на земята и се втурнал по стълбите, без да изчака слугите. На площадката пред входа на храма стоял главният жрец.
-Приветствам те, Велики! - поклонил се той с достойнство.
-Кажи ми, какво трябва да направя, за да заслужа прошката на Ра? Без слънце градината ми ще загине, а дворецът ми стои пуст и мрачен.
-Ти вече го направи и Ра ти прости. Защото най-трудното е да признаеш грешките си и да поискаш прошка.

Оттогава, даже в най-горещите дни, фараонът казвал:
-Няма нищо страшно, ще преживеем горещината. Нека само има слънце!

частичен превод оттук

Днес е ден за прошка. Ако съм сгрешила нещо, простете ми!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Някога котките имали по две опашки - по една дневна и по една нощна. Дневните опашки били пухкави и дълги и им служели за това, да се увиват в тях, когато спят. А нощните, макар и с обикновена дължина и дебелина, имали едно специално качество - да светят в тъмното.
Мишките били много злочести в онези времена. Денем котките спели пред дупките им, увити в пухкавите си опашки, а нощем нямало начин да останат незабелязани, ако решат да се прокраднат навън, за да отмъкнат парченце сиренце. Те се криели дълбоко в дупките си и примирали от глад.
Един ден един смел мишок решил, че това повече не може да продължава. Изприпкал при Бащата на всичко и му се оплакал. След като го изслушал, Бащата на всичко се обърнал към Майката на всички котки и я попитал:
-Е, честно ли е това? Всички животни да имат по една опашка, а вие по две?
-Защо не? - отвърнала му тя. - Някои животни имат по два крака, други по четири, трети по шест, а някои и повече. Защо ние да нямаме по две опашки?
-Защото така ние нямаме никакъв шанс - възроптало мишлето.
Завихрил се дълъг спор. Накрая Бащата на всичко отсъдил, че щом всички твари имат по една глава, така трябва да бъде и с опашките.
-Добре, - съгласила се Майката на всички котки - така да бъде. Нека имаме по една опашка, но ние да изберем каква да бъде тя.
Всички се съгласили и тогава Майката на всички котки оповестила техния избор - опашките им да бъдат дълги и пухкави като дневните и да светят като нощните.
Мишките изпаднали в пълно отчаяние.
-Моля те, - обърнал се смелият мишок към Бащата на всичко - не позволявай да бъдем изтребени до крак!
-Не мога да отстъпя от думата си - отвърнал той и се замислил.
След това попитал Майката на всички котки:
-Обещаваш ли да си доволна, ако ви дам опашки, които да са едновременно и като дневните, и като нощните?
-Да - отговорила тя.
-Тогава от днес опашките ви ще бъдат обикновени по размер и дебелина като нощните и няма да светят като дневните.
Така и станало. Мишките ликували, а котките засрамени се скрили в гората.
Същата вечер смелият мишок решил да изведе жена си на разходка. Те били спокойни, че котките вече нямат светещи опашки и не могат да ги видят. В момента, в който се подали от дупката, отгоре им връхлетяла котка. Защото котките виждат нощем така добре, както и денем, със или без светещи опашки.

по "Котката с две опашки" на Тери Джоунс
Оригиналният разказ можете да прочетете в сборника "Алергия към магия", ИК "Прозорец"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Аспирант не може да реши задача. Отначало я носи на Робърт Опенхаймер. Той два часа му чете блестяща лекция, от която аспирантът нищо не разбира, но си тръгва във възторг, че има учени, способни да решават задачи, недостъпни за простосмъртните. След това отива при Ферми и излиза след пет минути, страшно недоволен от себе си, че не е съумял да се справи самостоятелно с такъв елементарен проблем.

Това по повод на задачката, която пуснах тая сутрин в "Прогимназиални неволи". Голям смях! :D

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy

Намислила ненавистта да унищожи света. Превърнала се в огън и взела да пали всичко наоколо. Видяла това любовта и станала вода на пътя и. Превърнала се тогава ненавистта в унищожителен ураган. Но и любовта не отстъпила, застанала пред нея като неразрушима скала. Ненавистта се превърнала в мор, любовта - в изцеление. Ненавистта - във война, любовта в мир. И колкото и да се опитвала ненавистта да унищожи света, винаги на пътя и като преграда заставала любовта.
И сега стои там.
Иначе светът отдавна нямаше да го има ...

Монах Варнава
Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Седял човек на брега на реката и държал в ръцете си решето. Той потапял решето във водата и когато се пълнело, казвал:
-Когато Бог дава някому - дава ето така.
Вдигал решето и когато водата изтичала, казвал:
-А когато Бог взема - взема ето така.

Сулхан-Саба Орбелиани

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Публикувано от Gloxy-Floxy