СТАРЦИТЕ-ПУСТИННИЦИ СЕ ШЕГУВАТ (ІІ)

Когато авва Висарион решил да се отправи в пустинята, го обкръжили група безделници и започнали да му се присмиват:
-Къде си тръгнал, Висарион? Нима не си разбрал, че дяволът умря?
-Моите съболезнования, бедни сирачета! - отвърнал старецът.

Авва Херазий един път в годината ходел в Антиохия да изнася проповед. Събирало се да го слуша огромно множество хора. Веднъж един от братята го попитал:
-Отче, не те ли изкушава суетната слава при вида на такава маса народ около теб?
-Не, братко, - отвърнал Херазий - мисля си, че ако щяха да ме бесят, биха са събрали далеч повече.

Един монах, прибирайки се в килията си, я заварил в пълен безпорядък. Отворил уста да прокълне виновника, но си прехапал езика, когато си спомнил думите: "Прокълни човека и ще има два гроба".

Авва Макариий и авва Висарион веднъж обсъждали трети монах.
-Никога не съм го чувал да каже нещо лошо за някого - казал първият.
-Което несъмнено се дължи на факта, че той говори само за себе си - допълнил вторият.

Блаженият Данаил Скитски в младостта си дълго се колебал дали да се отдаде на науката или на Бога. Избягал в пустинята в деня, в който чул от устата на знаменит учен от Александрийската школа такова разсъждение:
-От топлината телата се разширяват. Ето защо през лятото дните са по-дълги, отколкото през зимата.

Един старец, гледайки куче, си помислил: "Кучето има толкова много приятели, защото маха с опашка далеч по-често, отколкото с език".

из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Публикувано от

0 Response to "СТАРЦИТЕ-ПУСТИННИЦИ СЕ ШЕГУВАТ (ІІ)"

Публикуване на коментар