ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКАТА НЕПРИСТЪПНОСТ

В стари-прастари времена жените не умеели да отказват на мъжете в нищо. Просто не им било дадено такова свойство. Каквото и да поискал мъжът, получавал го. Хареса му жена, само се приближава до нея и е негова. Хареса му друга - същата история. Никаква борба, никакви страсти, никакви вълнения. Даже да прилича на Квазимодо, даже на самия дявол - никакъв отказ, никакъв отпор.
Скучно им станало на мъжете. Събрали се и хайде при Създателя.
Пристигнали, тълпят се, шумят, искат да ги приемат. Излязъл при тях Творецът и пита:
-Е, какво, мъже? Нещо не е както трябва в живота ли, що ли?
-Не, - отвръщат мъжете - като цяло животът ни устройва - и земята ражда, слава Тебе, Боже, и горите са пълни с дивеч, и катаклизми няма! Но ето какво ни мъчи, скучно ни е в смисъла на междуполовите отношения. Жените не отказват никому нищо. Без борба не ни е интересно. В секса няма радост, разбираш ли?
-Разбирам, да не съм по-глупав от вас, нали аз съм ви създал! Мога да поправя това, но да не съжалявате? Защото няма да го променям повече. В крайна сметка съм Създател, а не някакъв джин.
-Не, не, направи както искаме! Няма да вземем думата си назад - уверявали го мъжете.
-Да бъде по вашему - махнал Господ с ръка.
И станало така:
Израстнал около жените бастион непристъпен, един такъв ореол - невидим за очите, но непреодолим. Оценил Господ работата си и както обикновено казал, че това е добро.
И като им тръгнало на мъжете - не полов живот, а бягане с препятствия. Прииска му се на мъжа жена и по стар навик тръгне направо ... Да, ама не! Жените станали едни претенциозни - този, видиш ли, крив, а този - риж; този - нискорасъл, а този - дългуч; този - прекалено дебел, а този - прекалено слаб; а пък плешивите, тях въобще последни ги разглеждат.
И като се почнало оттогава: ухажвания, серенади, подаръци, даже рицарски турнири ...
Въобще, наложило се жените да се завоюват. Не всички се справяли с това предизвикателство - някои отстъпвали, а други не смеели и да опитат.
И няма какво да се направи. Уговорката си е уговорка! Така си живеем и до ден днешен. Във всеки случай интересно е, не е скучно!
А работата е там, че жените сами нищо не разбират. Бастион около тях изникнал, а вътрешната им същност никой не променил. Съпротивлява се жената на мъжа, а вътре в себе си го жадува, изживява и мисли:"Ти само не отстъпвай, скъпи! Не се предавай! Само прескочи тая проклета стена, дяволите да я вземат!"
А мъжете това не знаят ...

Анатолий Гусев

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

2 Response to "ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКАТА НЕПРИСТЪПНОСТ"

  1. Анонимен Says:
    9 март 2011 г. в 22:36

    И до днес по южните склонове на Хермон разказват една странна легенда,родена от маарабита и забравените човешки усещания.Шъпнат по здрачило клетвите на падналия ангел Вевел към вярната Ребека,същата,поради която Галилеецът не делял с трели мъжа от жената.Кедрите,макар и все по-малко,помнят предаността на девойката от Неби,а снеговете натирят ромона от кой се бои и Злото.Предаността е онова небесно усещане,кое не всяка жена къта в сърцето си,но което я прави Негово творение и дихание...:-D

  2. Gloxy-Floxy says:
    9 март 2011 г. в 22:57

    :)

Публикуване на коментар