Притчите

Веднъж множество мъдри притчи се събрали заедно на раздумка, както се случва и при хората.
Всяка разказвала себе си, а останалите слушали, радвайки се на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала.
И ето, всички притчи се изказали, само тя не отронила нито дума. Няколко от съседките и учудено я попитали:
-Защо така страдалчески мълчиш?
-Не ти харесва това, което чу от нас ли?
Тъжната притча отвърнала:
-Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?
-Разбира се! Питай! - зашумели притчите.
-Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?
-Хвалеха ни ...
-Цъкаха с език ...
-Радваха се ...
-Клатеха глава ...
-Усмихваха се ...
-Казваха:"Вярно е!"
Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато казали всичко, тя отново заговорила:
-Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили вашата мъдрост и истина. Но започнаха ли след това да постъпват по друг начин? Или останаха същите, каквито бяха?
Отговорът бил мълчание.
-Затова съм и тъжна притча, сестри мои.

Александър Ритвин

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy