Веднъж, по време на моите странствания, видях на един остров чудовище с човешка глава и железни копита, което непрестанно ядеше от земята и пиеше от морето. Дълго го наблюдавах. След това се приближих и казах:
-Все ти е малко. Нима не можеш да се заситиш и да утолиш жаждата си?
Чудовището отговори:
-Да, аз вече се заситих, дори повече - уморих се от ядене и от пиене. Но утре земя за ядене и море за пиене вече може да няма - от това се и страхувам.
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от Gloxy-Floxy
20 юни 2010 г. в 12:55
Ах, този Джебрам! Вътрешните страхове на неговото чудовище се основават на усещането(което в последствие се потвърди от Медоус -Римскли клуб),
че земните ресурси са крайни. Все пак природата,
която принципно не е толкова дружелюбна,при необходимост знае как да се погрижи за себе си.
Дали човекът в своето заслепение е способен на същото ? Иска ми се да вярвам,че ще ни се размине с лек уплах и влачене на перманентни
кризи след себе си(без апокалипсис).