Притчите

Седем духа се събрали около един светилник, на който било написано име. Наслаждавайки се на нежната, мека светлина, всеки от тях прочитал името по своему.
Първият казал:
-Това е благодат.
Вторият казал:
-Това е мъдрост.
Третият казал:
-Това е търпение.
Четвъртият казал:
-Това е любов.
Петият казал:
-Това е добро.
Шестият казал:
-Това е искреност.
Седмият леко подухнал пламъка, като едва не го загасил и казал:
-Това е живата истина и тя е беззащитна пред глупостта.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Вървял човек по дълъг път и се натъкнал на огромен камък. Натъкнал се и закрещял:
-Ей, ти, камъко, махни се от пътя ми! Пречиш ми!
Камъкът продължавал да си лежи спокойно. Тогава пътникът започнал да ругае. Дълго ругал, но камъкът и не помръднал. В това време по пътя се задал конник.
-Вижаш ли? А казват, че нищо по-силно от словото няма на света. Цяла планина от думи изсипах, а камъкът - нищо! Лежи си и не ми позволява да премина.
Ездачът слязъл от седлото, вързал камъка с въже и конят го изтеглил от пътя.
-Е, това вече е друга работа - удовлетворено казал пътникът.
-Не! - отговорил конникът. - Словото все пак е по-силно от всичко на света. Ти ми каза, че камъкът ти пречи и аз го преместих. Но когато хвърляш думите си на вятъра, нищо не се получава.

"Волжски приказки" А.В.Беспалов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Всеки човек трябва да има два джоба, за да може да извади от тях това, което повече му трябва в даден момент. В десния джоб трябва да са думите:"За мен е създаден светът", а в левия - "Аз съм прах и пепел".

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В Африка:
-Кажете, отче, мисионерите попадат ли на небето?
-Разбира се, сине мой!
-А людоедите?
-О, не! В никакъв случай!
-А людоед, който е изял мисионер?

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж попитали Диоген:
-Кое е по-трудно от всичко на света?
-Да познаеш себе си и да скриеш мислите си - отвърнал той.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Човек вървял из града, потънал в собствените си мисли, и изведнъж осъзнал, че стои на едно място. Оглеждайки се, той разбрал, че е притиснат в ъгъл и обратен път няма. Почувствал се толкова потиснат, че легнал и заспал. И му се присънило, че продължава да върви и никакъв ъгъл няма. Това толкова му харесало, че решил да не се събужда.
Друг човек се оказал в ъгъл. И бидейки човек волеви и целеустремен, решил да се бори с ъгъла. И той се борил, борил, измисляйки все нови и нови способи за това. И забравил, че някога имал съвсем друга цел.
Трети човек попаднал в ъгъл. Забелязал, че не е сам в него. Запознал се с други хора, научил техните истории, проявил съпричастност. И към него проявили съпричастност. Получил усещане за общност и след това така потънал в делата на общността, че не му останало повече време да разсъждава за никакви ъгли. И вътре в себе си се радвал на това.
Вървял, вървял четвърти човек и случайно влязъл в ъгъл. Отчаял се и се приготвил да умре.
Наблизо минал друг човек, видял първия и му казал:
-Няма никакви ъгли! Сам си си измислил ъгъл и сам си седнал в него.
Първият възразил:
-Как така?! Ето го ъгъла, ето ме и мен, изход няма и това не е измислица!
-Може и да си прав, - отвърнал другият - но разсъди сам: кое ще ти донесе по-голяма полза - истината за това, че си в ъгъла или лъжата за това, че ъглите не съществуват?
Първият дълбоко се замислил.
И унесен в мислите си, направил крачка, после втора ...
Отначало човекът не забелязал какво се случва и това, което го заобикаля. И когато вдигнал глава, видял, че светът е друг и той самият вече е друг. И искрено се усмихнал, за пръв път от много време насам ...

:)
Няма никакви ъгли, скъпа! Предлагам да помислиш ... :) И, ок, ако трябва да го повтарям по-често, ще го повтарям по-често. :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

По време на сеитба се учи, по жътва - учи другите, през зимата се забавлявай.
***
Този, чието лице не излъчва светлина, никога няма да стане звезда.
***
За количеството, теглото или размера на това, което изразходваш, мисли само във време на нужда или глад.
***
Затворите са строени с камъните на закона, бордеите - с тухлите на религията.
***
Опашката на пауна е ликуването на Бог.
Похотта на козела е щедростта на Бог.
Яростта на лъва е мъдростта на Бог.
Голотата на жената е творбата на Бог.
***
Радостта е като зачатие, мъката - като раждане.
***
Това, което сега е доказано, някога е било само фантазия.
***
Една единствена мисъл може да запълни необятността.
***
Мисли сутрин. През деня действай. Вечер яж. Нощем спи.
***
Никога няма да разбереш, какво значи "достатъчно", докато не узнаеш какво е "прекалено".
***
Слушай упреците на глупаците! Това е кралска титла!
***
Когато виждаш орел, ти виждаш късче съвършенство. Затова по-често гледай нагоре!
***
Жизнерадостта е Красота.
***
Истината не може да бъде изказана така, че да бъде само разбрана, но не и повярвана.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Човек навършвал столетие. В празничния ден бил обсаден от репортери, които го обсипвали с въпроси:"Каква е тайната? Как проживяхте толкова дълго и видът Ви е толкова запазен? Та Вие изглеждате на не повече от петдесет!" Със щастлива усмивка столетникът отговорил:"В живота си никога не съм ял месо, никога не съм употребявал напитки, които да отравят тялото ми, никога не съм пушил, никога не съм бил с жена. Това е тайната!" В този момент в съседната стая се чул трясъка от нечие падане, последван от силен смях и викове.
-Какво става? - учудили се репортерите.
-О, не се безпокойте, това е баща ми! Пак се е напил и се занася с прислужницата.
-Но как е възможно и баща Ви да е жив? На колко е години?
-На сто и двайсет - бил отговорът.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Лоза съм дива, явор ми бъди,
да мога със стебло стана ти аз да обгърна!

Бръшлян съм, кедър ми бъди, под бурите узрял,
за да не тънат във прахта зелените ми листи!

Аз плаха птица съм, крило бъди ми смело,
за да потъна в твойта синева!

Кон уморен съм, ти бъди ми остра шпора,
та бързо към целта да полетя, там дето твоят път лежи!

Аз черен хребет съм, бъди на него роза ароматна,
да не сушат гръдта ми корени на дивите треви!

Сумрачен изток съм, изгрей над тъмна бездна,
ти, слънце пламенно, мъглата разпръсни!

Безлунна нощ съм, ти бъди и риза звездна,
отхвърлил всеки страх, да мога въздух да поема със гърди!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

:) За теб, Мария!

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Чарли Чаплин Реч на собствената му седемдесетгодишнина

:) От себе си бих добавила единствено:"Обикнете се и се обичайте!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Попитали индийски мъдрец:
-Коя е най-лошата държава?
-Тази, в която няма нито ситост, нито спокойствие - отговорил той.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Срещнали се веднъж в един тесен коридор Тъжната Истина и Вълшебната приказка.
Вълшебната Приказка се усмихнала, а Истината се намръщила.
И тогава се вгледали една в друга. Гледали се дълго и изпитателно.
И Суровата Истина за пръв път в живота си (за пръв път, дами и господа!) отвърнала строгия си поглед встрани. И също се усмихнала.
И казала:"Добре ..."
И добавила:"Добре де! Нека бъде така!"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Попитали мъдрец:
-По какво се отличава страхът от ужаса?
Той отговорил:
-Страхът е преди изкушението, ужасът - след като му се поддадеш.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Изборът на автор беше провокиран оттук. Блага често ми дава добри идеи за преводи с нейните въпроси. :)

Виждайки девойка със запален факел в ръце, един философ възкликнал:
-Огън на огън ... При това носещият огън е по-силен от носения.

Публикувано от Gloxy-Floxy

"Аз давам цялата си вода с радост," пее водопадът, "макар че съвсем малко от нея е достатъчно за жадния."
***
Къде е фонтанът, който изхвърля тези цветя в непрекъснат изблик на екстаз?
***
Брадвата молела дървото за своята дръжка. Дървото и я дало.
***
Целомъдрието е богатство, което идва от изобилието на любовта.
***
Четем света грешно и твърдим, че той ни заблуждава.
***
Поетът вятър е вън, край гората и морето, за да търси собствения си глас.
***
Всяко дете идва с посланието, че Бог все още не е отхвърлил човека.
***
Тревата търси компания на земята.
Дървото се опитва да намери усамотение в небесата.
***
Човекът се барикадира срещу самия себе си.
***
Какъв е този незнаен пламък в тъмнината, чиито искрици са звездите?
***
Нека животът бъде красив като летни цветя, а смъртта - като есенни листа.
***
Този, който иска да направи добро, чука на вратата. Този, който обича, намира вратата отворена.
***
"Колко далеч си от мен, о, Плод?"
"Аз съм скрит в сърцето ти, о, Цвете!"
***
Копнежът е за този, който напипва в тъмното, но не вижда през деня.
***
"Ти си голяма капка роса под листото на лотоса, а аз съм по-мъничка от горната му страна" - казала росната капка на езерото.


При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Живеело в гората дърво. Добро, предобро, но много тъжно. То имало малка дупка, подобна на око, през която разглеждало наоколо и винаги очаквало нещо. А нищо особено не се случвало. Просто шумели листата на съседните дървета и си шепнели помежду си. Валял дъжд, падал сняг, греело слънчице, растяла трева. Но всичко това за нашето дърво било обикновено и скучно, ама съвършено, съвършено безинтересно. А то искало нещо необикновено. Нещо такова, такова, такова ..., което никому не се е случвало, само на него.
Съседите му, които го надвишавали по ръст, постоянно шушукали над него, храстите също хихикали отдолу понякога. А дървото се обиждало.
-Как може да ви харесва да живеете толкова скучно?! Как можете да ми се присмивате! Над моята изключителна мечта! - възкликвало то понякога, разговаряйки само със себе си. И без това никой не го слушал или поне така си мислело.
Освен това много се страхувало, че ще остарее и ще умре, без така и да е видяло нещо особено на белия свят. Че ще остарее, ще падне и ще изгние напразно между тревите. Толкова се страхувало, че веднъж заспало от страх. И засънувало ...
Огромна, безкрайна пустиня с пресъхналото гърло на последната земна река ... И нито капка вода. И нито една тревичка. Нито едно дръвче наоколо. Само сухия, жарък пустинен вятър ... И дървото почувствало, че е обикновено дърво, което иска просто дъжд и просто тихия шепот на листата над главата си, и само да имаше някой, който да му се присмее сега, и птичките да пеят, както обикновено! Станало му толкова самотно и страшно, че за пръв път в живота си закрещяло в съня си от самота! И ...
И изведнъж почувствало как една добра ръка се докосва до короната му.
-Ти какво? Уплаши ли се? Какво ти е, мило? Не бой се! Ние сме до теб! Повече няма да се присмиваме над мечтата ти! До теб сме ... Ние те обичаме!
Това били гласовете на съседните дървета. Злият сън се разсеял като мъгла. Дървото въздъхнало, огледало се наоколо и се усмихнало. Какво необикновено щастие: просто да си жив и да чувстваш, че те обичат!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж конят попаднал в гората. Приискало му се да похапне горска тревица.
Първа го забелязала катерицата. От високо най-добре се вижда.
Катерицата го погледала, погледала и си помислила:"За какво му е да се скита из гората? Я по-добре да ме отнесе до орешака. Защо да си подбивам лапите, като има кон?"
-Така и така бродиш из гората? Не би ли ме отнесъл до орешака? - попитала го тя.
Конят не можал да и откаже. Вярно е, така и така броди из гората. Защо да не я отнесе, а пък и катеричката е лекичка.
Таралежът видял, че конят качил катерицата и казал:
-Защо не откараш и мен до гъбака? Така и така ти е по път.
Конят, разбира се, натоварил и таралежа.
Язовецът видял, че конят вози катерицата и таралежа и казал:
-Защо, конче, не откараш и мен до дъба за жълъди? Така и така ти е на път.
Конят качил и язовеца.
Лиса видяла катерицата, ежа и язовеца на гърба на коня и също помолила:
-Откарай ме до мишата дупка! Така и така ти е на път.
Качила се и лиса.
Следващия, който поискал да се качи, бил вълкът:
-Вземи и мен до зайчата поляна! Така и така ти е на път.
Забелязала ги и мечката:
-Може ли и аз да се кача до дупката с мен? Така и така ти е на път.
Добрият кон и на нея не отказал. Меца се засилила и се метнала на конския гръб. И под тази тежест животното не издържало повече и рухнало. Пътниците се разлетели в различни посоки, наболи се на шишарките и се разсърдили.
Катерицата изцъкала:
-Нима това е кон?
Ежът изсумтял:
-Какъв кон може да е?
Язовецът измърморил:
-Къде видяхте кон?
Лиса изтявкала:
-Измамник е това, не кон!
Вълкът извил:
-А какви коне има!
Мечката изревала:
-Ама че кон!
Конят горестно въздъхнал:
-Да бяхте ми помогнали да стана!
А в отговор - нито звук.
Огледал се конят, покрай него жива душа не останала. Всички се разпръснали по техните си работи. Нали вече се налагало да стигнат пеша, трябвало да побързат!
Някак успял а се изправи и кретайки да се добере до дома. А горската тревица така и не опитал.
В гората веднага забравили за коня. За какво да го помнят, като не вози!

"Волжски приказки" А.В.Беспалов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В зрънцето пясък да съзреш света,
И небесата - в чашката на цвете,
В дланта си да сбереш безкрайността,
И вечността - в един от часовете.

Публикувано от Gloxy-Floxy

Веднъж бащата попитал сина си:
-Какъв искаш да станеш?
Момчето дълго обмисляло. Видяло на улицата войник. Харесала му униформата и решило: "Ще стана войник." След това срещнало пожарникар и променило решението си: "Искам да се боря с огъня." И изведнъж видяло в ръцете на една старица малка, джавкаща топка. Бабата я галела, хранела и нашепвала ласкави думи.
Момчето се прибрало в къщи, застанало на четири крака на килима и започнало да джавка.
-Какво правиш? - попитал го бащата.
-Искам да стана кутре - отговорило момчето. - Не приличам ли на малко кученце?
-Не - отговорил баща му. - Но потренирай, може да ти се получи.
Детето се старало цял ден, но нищо не се получавало.
-Уморих се, - казало то - как в крайна сметка да стана истинско кутре?
-Опитвай отново, и отново - отговорил бащата.
Момченцето отчаяно излаяло:
-Баф!
-Ето, получи се - одобрително се засмял бащата. - За един ден успя да станеш кутре. А сега се опитай за цял живот да станеш човек.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Тайната на сътворението е като тъмнината на нощта - велика. Заблудата на знанието е като мъгла в утринта.
***
"Какъв е твоят език, о, море?"
"Езикът на вечния въпрос."
"А какъв е езикът на твоя отговор, о, небе?"
"Езикът на вечното мълчание."
***
Не помествай любовта си в пропаст, заради това, че е огромна.
***
Ако проливате сълзи, когато сте пропуснали слънцето, Вие също пропускате и звездите.
***
Вие не виждате това, което сте. Това, което виждате е Вашата сянка.
***
Аз не мога да избера най-доброто. Най-доброто избира мен.
***
"Ние, шумолящите листа, имаме глас, с който да отговорим на бурите. Ти защо си толкова мълчалив?"
"Аз съм просто цвете."
***
Почивката се отнася към работата, както клепачите към очите.
***
О, Красота, намери себе си в любовта, а не в ласкателството на огледалото.
***
Човек е роден дете. Неговата сила е силата на растежа.
***
"Луна, какво чакаш?"
"Да поздравя Слънцето, на което трябва да направя път."
***
Дърветата, както и желанията на земята, се повдигат на пръсти, за да надзърнат в небесата.
***
Звездите не се страхуват да изглеждат като светулки.
***
Новороденото цвете разтваря пъпка и възкликва:"Миличък свят, моля те, недей увяхва!"
***
Бог се уморява от растежа на големите държави, но не и на малките цветя.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Мотивираща притча за отиване на работа в студени априлски утрини и всякаква "непогода" :)

Казват, че на млади години мъдрецът Ху всяка сутрин отивал да работи на оризовото поле. Всеки път, ставайки от топлата постеля в пет сутринта и отправяйки се на път под проливния дъжд и всякакво лошо време, учителят си казвал: "Сега можех още сладко да спя, обаче сънят е подобие на смъртта, а аз отивам на работа и тя вече е подобие на живота."

Из "Книга на хилядата поучения" или "Поучителните притчи на учителя Ху"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Това се случило отдавна. Толкова отдавна, че хората почти забравили за него. Но живее в пространството музика. И тя запомня всичко, което става.
В незапомнени времена живеели крилати хора. Те имали стъклени домове, подобни на гнезда. Тези гнезда висели на гроздове сред листата. Въобще, да живеят по дърветата било удобно и сито - там растяли вкусни плодове. Сочната им мекота отлично утолявала и глада, и жаждата.
Крилатият народ предпочитал облекло в ярки цветове и когато хората излитали, въздухът се изпълвал с цветни краски и мелодичен звън - ехо от сребърни криле.
Хората летели, малко време прекарвали на земята. И летели не само във въздуха. Силните им криле ги издигали по-високо. Мъдреците от крилата раса знаели тайната, как да летят там, където няма въздух. Те учели:"Песента на сърцето ще те издигне във висините и ще можеш да видиш далечни светове."
Така говорели те, обучавайки младите да слушат песента на сърцата си.
"Светът - учели старшите - е един и всички ние сме негови части."
"Светът - продължавали те - е сътворен от Любовта, която се проявява и в малкото, и във великото."
"Светът - разпервали могъщи криле старшите - съществува чрез Любовта и без нея ще загине."
Така учели младите крилатите учители. Ту едно, ту друго ято излитало от стръмните скали и се издигало във висините на тъмно-виолетовото небе. Главната тайна на крилататите хора била, че те обичали да летят сред звездите.
"Песента на твоето сърце - поучавали мъдреците - трябва да звучи в унисон със звездите. И тогава всичко около теб ще се превърне в пламък на Любовта."
Велик бил светът на летящите хора и били извършени много чудесни, далечни полети. Много планети видяла крилатата раса. Те познавали звученето на сърцето и предавали знанието си на другите. И звучала песента на Сърцето в пространствата и световете ...
Легендата за крилатите хора преживяла много хилядолетия. Съвременните хора я смятат за една странна приказка. Но в световете, по предишному, живее творящата Любов и песента на Сърцата звучи и досега.

Вслушай се в сърцето си, приятелю! Там звучи древна музика. Позволи и да се лее волно и в съзвучие с песните на далечните светове!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Ако носиш тежък чувал, не забравяй да надникнеш вътре.
И да се убедиш какво има в него - горчиво или сладко.
Ако си струва да го носиш със себе си, носи го.
Ако не, изпразни чувала.
Освободи се от безплодните усилия и от безчестието.
Прибирай в чувала си само това,
което е достойно да връчиш на праведния Владика.

***

Търсиш знания в книгите - що за нелепост!
Търсиш удоволствие в лакомствата - що за нелепост!
Ти си море от постижения, скрито в капка роса.
Ти си вселената, скрита в тяло с дължина метър и половина.

***

Дълго ли още ще се любуваш на очертанията на съда?
Забрави за тях и се отправи да търсиш самата вода!

***

Вътре в теб има млечен фонтан.
Не блуждай с пусто ведро!
Ти притежаваш канала, водещ към океана,
а просиш вода от локвите.
На главата си носиш кошница с пресен хляб,
а чукаш от врата на врата,
молейки за корички.

***

Където има развалини,
там има и надежда да намериш съкровище.
Божие съкровище ли търсиш
в разбито сърце?

Публикувано от Gloxy-Floxy

В една страна живеели хора и правила. Хората се раждали сами, а правилата измислял Владетелят. Той бил изобретателен и един ден правилата станали повече от хората. На жителите им било досадно сред толкова много правила и започнали да бягат в съседни страни. Най-накрая останал само Владетелят, сам сред правилата, но и той не издържал и избягал. А страната се наложило географите да откриват наново, когато се проветрила от всички правила.

Из "Масаж на мисълта" на В.Г.Кротов

Нашата собствена приказка не е толкова кратичка. Излишно е да дописвам всеизвестни конкретики от нея, но бих попитала: нямаше ли да е по-добре изредилите се Владетели, кой от кой по-изобретателни, вместо да създават нови и нови правила, да бяха се погрижили за спазването на вече написаните ... Защото когато се стигне дотам, не отделни известни или неизвестни граждани да присвояват на дребно или на едро, а Институциите да присвояват на дребно от гражданите, както може да се види ТУК, и то при липса на всякаква адекватност, единственото което мога да си мисля е, че стигнахме до дъното ... Кръгът се е затворил окончателно във вечния въпрос, макар и леко перефразиран:"Кое е първо - свраката или сврачето яйце?"

Публикувано от Gloxy-Floxy

Жонгльорът Во умеел да жонглира с всичко, което му попадне. Но никой, освен него, не умеел да жонглира с врабци. Другите жонгльори безуспешно се опитвали да разкрият тайната на този номер. Накрая те хванали един от врабците на Во, научили го да говори и той им казал: "Когато Во ни хваща, успява да погали всекиго от нас и да му прошепне, колко много го обича. Затова и ние летим към дланите му." Това изчуруликало врабчето и изпърхало обратно при Во.

Из "Масаж на мисълта" на В.Г.Кротов

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Нощта не предизвиква слепота. Тя се поражда от неведението.
-Какво е това Слънце? - попитал Къртът нощния пазач, Бялата Сова.
-Безполезно нещо! - просветила го Совата. - Лично на мен ми е по-приятно нощем, отколкото денем.
Същият въпрос Къртът задал на Земния Червей, който се окопавал наблизо, на Мечката и на Полската Мишка. Всички те отговорили, че Слънцето не ги интересува.
Но Къртът не се отказал и попитал същото и Нощния Шибой. Разтревоженото цвете не проумявало какво иска от него подземното зверче.
-За какво ти е да знаеш за нещо, което за теб не съществува? Искаш да си по-умен от другите къртици?
Упрекът бил справедлив и Къртът обяснил:
-Не ми дава покой мисълта, че някой чака възхода на Слънцето, като началото на нов живот? Нима аз съм ощетен в нещо от Природата?
-Слънцето е в теб, - казала Враната Гуигин - защото мисълта, това е светлина.
И колкото и слепецът да отрича съществуването на Слънцето, той не може да го унищожи.

Из "Книга на притчите на Гуигин"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

В сгъстяващата се нощна тъма, когато плаща на нощта покри лицето на земята, се надигнах от ложето си и се отправих към морето с думите: "Морето не знае сън и в неговото бодърстване мога да намеря утешение за безсънието на духа."
Когато пристъпих на брега, мъглата вече се беше слязла от планинските върхове и като димно-пепелен воал, спуснат върху лицето на млада красавица, беше застлала всичко наоколо. Аз спрях и се вгледах в безчетната армия на вълните и се вслушах в бурните им викове. Завладяха ме мисли за вечните сили, стоящи зад тях, за силите, които бушуват заедно с бурите, изригват с вулканите, усмихват се с устните на розите и пеят заедно с ручеите.
Скоро се обърнах и различих смътно проблясващите в пелената на мъглата сенки на три призрака, седнали на крайбрежната скала. Бавно се доближих до тях, сякаш теглен от някаква невидима сила, заключена в естество им.
На няколко крачки от тях замрях, сякаш някакво вълшебство внезапно скова волята ми и пробуди дремещото въображение в душата ми.
В този миг единият от призраците се надигна и проговори с глас, който ми се стори като излязъл от морската бездна.
-Живот без Любов е подобен на дърво, което не цъфти и не дава плод. Любов, лишена от Красота, е подобна на цветя без аромат и на плодове без семена ... Живот, Любов и Красота - това са три ипостаса на единната, абсолютна, независима същност, неизменна и неделима.
Така промълви той и седна.
Тогава се надигна втория призрак и с глас, подобен на шума на водопад, каза:
-Живот без Бунт е подобен на годишни времена без пролет. Бунт, непознал Истината, е подобен на пролет в гола, безплодна пустиня... Живот, Бунт и Истина - ето три ипостаса на единната същност, неразделна и неизменна.
След него се надигна третия и проговори с гръмовен глас:
-Живот без Свобода е като тяло без душа. Свободата, непознала Мисълта, е като смутения, объркан дух. Живот, Свобода и Мисъл - ето три ипостаса на единната, безначална същност, нетленна и вечна.
След това станаха и тримата и заговориха. Гласовете им се сляха в едно и изрекоха думи, които предизвикаха у мен благоговеен трепет:
-Любовта и това, което тя поражда; Бунтът и това, което той съзидава; Свободата и това, което тя умножава, по същността си са три явления Божии. И Бог е Съвестта на разумния свят!
После настана тишина, изпълнена с пърхане на крила и трептенето на безплътни тела. Затваряйки очи, аз ловях отзвука на току-що чутото. Но когато отново ги отворих, пред тях беше единствено морето, облечено в мъглата. А пристъпвайки към скалата, на която стояха трите призрака, видях само благовонни изпарения, възнасящи се към небесата.

Из "Буря" на Дж.Х. Джебран

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Владетелят на една държава се отправил на дълго пътуване. За времето на отсъствието си назначил управител, който да поеме неговите функции.
При завръщането му, слугите го посрещнали с новината, че управителят често бъркал в царската хазна. Владетелят се ядосал много и наредил да закарат провинилия се управител в гората, да го вържат за някое дърво и да го залеят с мед. Заповедта била изпълнена.
По-късно през деня гневът на царя поутихнал и той отишъл в гората да види как е наказания. Той висял изнемощял на дървото, целият покрит с насекоми, които безмилостно го жилели и смучели кръвта му. На царя му дожаляло, взел една клонка и понечил да пропъди насекомите.
-Недей! - простенал наказаният. - Тези вече са се насмукали. Ако ги прогониш, ще дойдат нови, гладни!
Владетелят отменил наказанието и върнал управителя на служба.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Живеело на света малко таралежче. Малко, но мъдро и много щастливо. В живота му имало и лоши моменти, но то не им придавало значение и си оставало щастливо, както преди.
Горските жители недоумявали:"Как съумява да живее така таралежчето? Как му се отдава?"
Някои го смятали за вълшебно таралежче, защото даже в тъмното игличките му щастливо светели. И още смятали, че тайната е именно в игличките.
Веднъж, както всяка сутрин, таралежчето отишло на горската поляна да събира гъби. Гледа, на едно камъче седи мравчица и тъжи дълбоко.
-Какво ти е мравчице? - попитало таралежчето.
-Какво ли! - въздъхнала мравката. - Ето, няма ни радост, ни щастие. Колко е печално и унило всичко наоколо!
-Къде е печално? Къде е унило? - удивило се таралежчето. - Погледни как разцъфват цветята и какъв упоителен аромат издават!
-Виждам, че си щастливо, таралежче. Ако аз имах поне една от твоите иглички, може би също бих се полюбувала на цветята.
Таралежчето без да се замисли изтръгнало една от своите иглички, подало я на мравката и продължило нататък.
В храстите видяло кукувичката. Толкова тъжна, че е трудно да преминеш покрай нея.
-Защо си толкова тъжна, куковичке?-попитало таралежчето.
-Как да не тъжа, като всичко е толкова тъжно!- въздъхнала кукувичката.
-А видя ли колко сребристи са днес облаците в небето?
-Не! Но ако имах поне една от твоите вълшебни иглички, може би щях да се рея волно между сребристите облаци.
Дало таралежчето една игличка и на кукувичката и продължило нататък.
Гледа, във въздуха нещо оранжево виси. А то жирафът от скука бил обронил ниско глава.
-Защо си отпуснал така глава? - учудило се таралежчето.
-Ску-у-учно! - въздъхнал жирафа. - Безинтересно!
-Как да е безинтересно? А ти видя ли каква многоцветна дъга има над нашата гора днес?
-Не съм забелязал. Но ако имах една от твоите иглички, може би щях весело да поиграя с дъгата.
Таралежчето дало игличка и на жирафа. А още и на заека, на плъха, на слона, на гъсениците, на катерицата, на божите кравички и въобще на всеки, които поискал игличка за щастие.
И останало голо-голеничко.
Видяла това свраката и казала:
-Ех ти, ежко! Раздаде всичките си иглички, без нищичко остана. Сега къде сам ще търсиш щастие?
-Глупава си ти, сврако, глупава! Та работата съвсем не е в игличките ...
И побягнало през гората щастливото, плешиво таралежче.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

И когато настъпила хиляда и втората нощ, цар Шахриар казал:
-Шехерезада, вече нищо не те заплашва. Можеш смело да разказваш твоите приказки.
Хиляда и една нощи под страх от смъртно наказание разказвала тя на царя разни небивалици. И ето, помилвал я Шахриар.
-Шехерезада, разкажи ми приказка!
-С радост, господарю!
Разбира се, че с радост. Сега, когато нищо не я заплашва... Може такава приказка да измисли! Може такава да измисли ...
-Шехерезада! Разкажи ми приказка!
-С радост, господарю!
Шехерезада седи в нозете на царя. Сега ще му разкаже приказка. Това ще бъде чудесна приказка и лека, като сън ...
-Спиш ли, Шехерезада?
Да, тя спи. Зад нея са хиляда и една нощ. А какво ще е занапред?
Моля, не будете Шехерезада!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy

Учениците искали да разберат, през какви етапи е преминал техния учител в своето духовно израстване.
Той отговорил:
-В началото Бог ме заведе в Страната на постъпките, където прекарах няколко години. След това Той дойде и ме отведе в Страната на Тъгата, където останах, докато сърцето ми не се освободи от необузданите желания. След това попаднах в Страната на Любовта, чийто пламък унищожи всичко, което беше останало от моето его. После се намерих в Страната на Тишината, където пред изумения ми взор се откриха всички тайни на живота и смъртта.
-Навярно това е бил последния етап от твоя духовен път, Учителю? - попитали учениците.
-Не - отговорил той. - Един ден Творецът ми каза:"Днес ще те отведа в самото сърце на Божия Храм, в сърцето на самия Бог." И ме отведе в Страната на Смеха.

От утре аз и блога излизаме във ваканция за няколко дни. Желая ви приятно изкарване на празниците. Усмихвайте се, бъдете щастливи! :)
До скоро!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от Gloxy-Floxy