ПРИТЧА ЗА МИСЪЛТА ... И ЖЕНАТА

Имало една мисъл.
Такава обикновена мисъл, разбираема. Като жена - ако е достъпна за всички, става напълно безинтересна.
И мисълта решила да поумнее. И поумняла дотолкова, че станала непонятна за всички. Пак като жена. Толкова недостъпна кому е нужна?
-От мен пак никой не се интересува! Как така? - чудела се мисълта.
За да стане нужна, и се наложило пак да оглупее. Малко грим, прилични дрешки. Привела се във форма, така да се каже.
-Ах, каква красива мисъл! - обръщали се след нея всички минувачи.
Запознавали се. Общували.
Е, намирали се и такива да кажат:
-Но това е само форма, а самата мисъл къде е?
И се налагало мисълта отново да се връща към корените си. Да оглупява, да поумнява, да се разкрасява. За да бъде някому нужна.
Ако тя наистина е мисъл, а не кух звук, го постига. Както и жената между впрочем, ако наистина е жена.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Публикувано от

4 Response to "ПРИТЧА ЗА МИСЪЛТА ... И ЖЕНАТА"

  1. Hexemexe says:
    22 януари 2010 г. в 18:53

    Чудесна притча! За умните жени!!!

  2. Gloxy-Floxy says:
    22 януари 2010 г. в 19:08

    :)) Аз тези трансформации ги отказах, но и на мен си ми харесва.

  3. Анонимен Says:
    16 април 2010 г. в 0:07

    spored men jenata e po skoro 4uvstvo otkolkoto misal

  4. Анонимен Says:
    26 август 2012 г. в 9:56

    Mnogo dobre kazano-vsichko e suchetanie ot vutreshnost i opakovka-ednoto ne vurvi bez drugoto.........Pritcha za vsichko stoinostno v jivota-vutreshniqt svqt izpovqdva vunshnostta i obratno-tova koeto vijdash otvun te kara da razsujdavash za vutreshniq mir...........

Публикуване на коментар