МАРГАРИТКА ИЛИ ДА БЪДЕШ КАТО ВСИЧКИ

Веднъж при градинаря долетяла развълнувана пчела, да моли за помощ. Казала, че маргаритката загива. Учудил се градинарят, та той бил създал всички необходими условия и полагал нужните грижи. Отишъл при нея и видял, че цветните и листчета били започнали да вехнат, някои даже били опадали. Той се навел и я погалил. Тя положила главичката си на ръката му и горчиво заплакала.
-Не плачи, малката ми!-опитал се да я успокои той.
Когато плачът и позатихнал, я попитал:
-А сега ми разкажи, какво се е случило?
Маргаритката разказала, че когато се родила, била много щастлива. Харесвала простата си зелена рокля, прилепнала на тънкото и кръстче, тънките ръчички-листенца и жълтото, сияещо личице, подобно на слънчице, обкръжено от бели лъчи.
Но веднъж обърнала внимание на околните растения, които цъфтяли красиво, приятно ухаели или раждали вкусни плодове. Ябълката се гордеела с вкусните си и ароматни плодове, розата с красивите си цветове и остри бодли, с които можела да се защитава, лозата- с гроздето и най-вече с мустаците си. Всички казвали, че тя "не е такава", най-общо "не е като всички". Това много разстроило малката маргаритка, така и се искало да бъде "като всички" и никой да не и се подиграва. От този момент щастието я напуснало. Нищо вече не я радвало-нито роклята, нито тънката фигура, нито ръчичките-листенца, нито личицето-слънчице.
Градинарят погледнал с укор ябълката, розата и лозата и поклащайки глава, казал:"Така ли съм ви учил? Вижте какво направихте-доведохте до сълзи прекрасното, безобидно създание. Не ви ли е срам? На вас така никой не ви е говорил, как ви хрумна да се сравнявате с другите, че и да се надувате? Никак, ама никак не е хубаво това." Провинилите се растения навели очи към земята, отпуснали клонки и се наканили да заплачат. "Не, не трябва да леете сълзи, а да разберете какво сте направили и повече да не повтаряте грешката си."-казал градинарят и отново се обърнал към маргаритката. Усмихвайки се, попитал:
-Така! Значи искаш да си като всички?
-Разбира се!-зарадвала се маргаритката и сълзите и веднага пресъхнали.
-Добре!-казал градинарят.-Утре ще изпълня молбата ти, ако дотогава не си размислила.
Маргаритката възторжено запляскала с ръчички-листчета и би подскочила, ако корените и не я държали здраво. Искала да каже, че не би размислила за нищо на света, но градинарят не и позволил да говори повече.
-Имам условие-казал той.-Добре да обмислиш какво означава да бъдеш "като всички".
Обърнал се и си тръгнал, мърморейки:
-Ама че растения излязоха! Само я погледнете, не и харесвало да бъде каквато е създадена, искала да бъде "като всички"!
На маргаритката всичко и изглеждало напълно ясно. Но, оставайки насаме със себе си, все пак се замислила какво означава да бъдеш "като всички". Погледнала ябълката, розата и лозата, за да види какво ги обединява, освен това, което имат всички растения-стебла и листа, а даже и те били различни при трите.
Тогава си представила ябълки на тънкото си стебло, цветовете и бодлите на розата, гроздето и мустаците на лозата и тук вече се запитала:"А къде тогава ще бъда аз? Всичко това не се помества на мен, аз съм толкова мъничка! " Отначало се стреснала, а когато си представила цялата тази картина, в градината се понесъл нежен, звънлив смях.
На следващото утро, когато градинарят пристигнал, се изумил от промяната, която била настъпила в нея. Тя вече не приличала на вчерашното цветче. Повяхналите и листчета били освежени, на мястото на опадалите били поникнали нови, а на прекрасното и личице отново сияела усмивка.
От този момент маргаритката престанала да се сравнява с другите и започнала да цени това, което е. Цъфтяла често и радвала всички с вида си.

Източник: http://www.sky.od.ua/~serg2002/moi.html

Публикувано от

4 Response to "МАРГАРИТКА ИЛИ ДА БЪДЕШ КАТО ВСИЧКИ"

  1. Unknown says:
    20 ноември 2009 г. в 10:30

    За добрия край е необходима умна маргаритка, все пак:-)

  2. Gloxy-Floxy says:
    20 ноември 2009 г. в 10:50

    :) Разбира се!
    Тази я преведох специално за една потребителка от Попитай.ком, която страда от това, че е срамежлива и че и липсва самоувереност. А за да добиеш последното, първо трябва да се научиш да приемаш себе си.
    Аз, лично за себе си, доста отдавна категорично настоявам да не съм "като другите", това не само, че не ми е необходимо, а го приемам като самоубийство на идентичността. Това не означава и че правя умишлено нещо, за да се отличавам, де. Просто съм си аз. Е, това си има съответната цена, която плащам, когато се налага, защото е нещо важно за мен.
    :)

  3. Unknown says:
    21 ноември 2009 г. в 8:12

    deal

  4. Анонимен Says:
    8 декември 2009 г. в 18:48

    Благодаря! за красотата /прочетох някои от притчите/ - харесаха ми е меко казано. Пожелавам ти да ти се връща поне малка част от таз красота. Хубава вечер и красиви сънища.

Публикуване на коментар